Финансовите проблеми в ЦСКА в последно време направиха така, че в борбата си за оцеляване клубът започна да измисля различни инициативи. Последното, което събра погледите, бе обявяването на Октоберфест, който трябва да събере пари за издръжка на школата. По принцип идеята е благородна и не е лишена от смисъл, но звучи малко еретично. Как досега нито един клуб не беше се сетил да продава бира и кебапчета?
Вместо да обединява и консолидира хората, немотията на „Българска армия" ги разединява. Така в последните месеци се нароиха различни сдружения с идеална цел като „ЦСКА Възраждане", „Червени сърца", „Червени шампиони" и „ЦСКА Завинаги", като всеки има амбиции да помага, но няма доверие на клуба и иска сам да следи парите си. Емблематичен е и последният пример с „ЦСКА Завинаги", които искат да участват в изграждането на базата за школата, но действат сами, без да съгласуват плана си с ръководството на клуба.
Най-голяма игра пък е тази с акциите. Готви се тяхна публична продажба, като се разчита с набраните средства от феновете клубът да преживее зимата. За целта дори бяха вдигнати цените на ценните книжа и има готовност да се емитират няколко пакета, а опит ще се черпи с две шепи от английските клубове, които са на борсата. С лекия нюанс, че никъде на Острова изплащането на заплатите не зависи от продажбата на акциите.
Играта с публиката започна в момента, в който като спасители на ЦСКА се явиха Александър Томов и английският му партньор Лоурънс Дейвис, които не могат да осигурят основен спонcop, но явно имат хиляди идеи за различни инициативи. Напоследък клубът се превърна в школа по PR, която може да влезе учебниците след години.
А ние ще чакаме с интерес следващия ход на ръководството, което несъмнено пак ще се обърне към феновете, които днес са единственият капитал на ЦСКА.
Христо БОНИНСКИ, "Меридиан мач"
Вместо да обединява и консолидира хората, немотията на „Българска армия" ги разединява. Така в последните месеци се нароиха различни сдружения с идеална цел като „ЦСКА Възраждане", „Червени сърца", „Червени шампиони" и „ЦСКА Завинаги", като всеки има амбиции да помага, но няма доверие на клуба и иска сам да следи парите си. Емблематичен е и последният пример с „ЦСКА Завинаги", които искат да участват в изграждането на базата за школата, но действат сами, без да съгласуват плана си с ръководството на клуба.
Най-голяма игра пък е тази с акциите. Готви се тяхна публична продажба, като се разчита с набраните средства от феновете клубът да преживее зимата. За целта дори бяха вдигнати цените на ценните книжа и има готовност да се емитират няколко пакета, а опит ще се черпи с две шепи от английските клубове, които са на борсата. С лекия нюанс, че никъде на Острова изплащането на заплатите не зависи от продажбата на акциите.
Играта с публиката започна в момента, в който като спасители на ЦСКА се явиха Александър Томов и английският му партньор Лоурънс Дейвис, които не могат да осигурят основен спонcop, но явно имат хиляди идеи за различни инициативи. Напоследък клубът се превърна в школа по PR, която може да влезе учебниците след години.
А ние ще чакаме с интерес следващия ход на ръководството, което несъмнено пак ще се обърне към феновете, които днес са единственият капитал на ЦСКА.
Христо БОНИНСКИ, "Меридиан мач"