Вчера Адмирал а днес Вече уволнен като обикновен старшина. Никола Спасов се превърна в поредния пример, че треньорската фигура в България не се ползва с особен авторитет. Тук сме царе на крайностите, грешките трудно се прощават, а успехите по никакъв начин не гарантират спокойствие за работа.
Само преди година Спасов беше на върха. Всички го обичаха, скандираха му името, снимаха се с него. Снимаха се и с историческите две купи, дошли под неговото ръководство. Варна бе на вълната на щастието. След 67 години чакане градът отново видя трофей във футбола! И то не един, а два, в рамките само на 3 месеца - Купата и Суперкупата на България.
Оказа се обаче, че един колеблив сезон в А група може да заличи всичко това. Едно 6-о място не може да бъде простено. Нищо че най-голямото постижение на евентуалния му за местник с Черно море е точно 6-ото място! Каква ирония. А уж някой бе казал че най-добре за работата на един треньор говорят успехите му. Обективно погледнато, би трябвало да е точно така. У нас обаче действат други закони.
Адмирала твърде бързо бе разжалван. След две купи, бронзови медали и три участия 8 евротурнирите за двата му периода. Които го направиха най-успешния треньор на Черно море след сливането на Тича и Владислав през 1945 г.
Йордан Фотев, вестник "Тема спорт"
