В Левски всичко е ток и жица

Имало ли е в историята друг футболен клуб в света, който на 100-годишнината си няма треньор, няма спортен директор, няма стадион, няма 5 лева в каса­та и няма идея как да про­мени всичко това?

И после - не, ама ние не сме точно идиоти.

ФК Левски и привържени­ците му така хубаво се вка­раха в спиралата на смеха, че излизане не се очертава скоро. Едни и същи герои се въртят на едни и същи пос­тове с едни и същи никакви резултати. Да си тръгва Атанас, да се връща Спас, като Евстати е с едно на­ум, че може и него да пока­нят да се изложи отново.

Имаме две различия. Вече никой не спряга Наско Сира­ков. Той също мина през мелницата и даде всичко от себе си, за да покаже, че положението на "Герена" изглежда непоправимо поне за следващите години.

Второто е, че сега никой не спряга обичайните Ди­митър Димитров-Херо и Станимир Стоилов.

Но има достатъчно други употребени неколкократно фигури. Емил Велев-Кокала бил най-близо до треньорс­кия пост. Само, че точно той бе отхвърлен от някол­ко запалянковци, които съб­лякоха Ивайло Петев ден преди това. Същата групич­ка не иска и Вили Вуцов. А Батков на първо четене се сеща точно за тези две кан­дидатури.

Да видим сега дали собственикът на Левски все още кара влака, или отново групичката фенове съвсем официално ще се изпънат до него на масата за прескон­ференции и ще обявят, че всяко назначение трябва да мине през тяхното одобре­ние. Така наречените фено­ве кадруват отдавна. Стопират трансфери, сега по­сочват футболист за изгонване с ултимативен тон.

В тази връзка би било добре за следващия трень­ор, ако има такъв тези дни, представянето му да стане в по-голяма зала при строги мерки за сигурност, като задължително е районът да бъде отцепен, а преди зала­та да има скенер като по летищата, за да не влизат вътре лица с хладно или огнестрелно оръжие.

Може това с ножовете да е пресилено, но Левски отдавна е разграден двор, в който няма никакви прави­ла, а накрая улицата пости­га своите искания, както се случва напоследък. Група фе­нове командват парада, во­зят се в хубав автобус от спонсора, а собственикът всеки месец вади отнякъде 200 хиляди евро за заплати.

Всичко това не е от вче­ра. Както каза класикът Ко­кала - на "Герена" музиката отдавна спря, а те още танцуват. Сега Велев иска да се върне да потанцува и той малко без музикален съпровод.

Другото ново е, че има нов шеф на школата.

Назначават нов шеф на академията, който казва, че там всичко е наред и Левски има най-организираната школа. А Иван Колев не се ли замисли защо го ка­нят на "Герена", щом всичко е наред. Смяна на шефа се прави там, където има проблем.

Изобщо положението, откъдето и да го поглед­неш, си е ток и жица. По­редният, който се наигра много бързо, е Христо Йовов. И това е, защото Би­жутера не бе на себе си за месеците, в които заемаше някакъв пост. Защо се е съг­ласил да застане там, без да има достатъчно власт, той си знае. Но е факт, че се из­ложи и затлачи клуба с неп­родаваеми футболисти със спорни качества. Такива преди него докара и Сира­ков, а преди него познати­те от списъка директори, които пак са в обращение - Боримиров, Георги Иванов-Гонзо...

И ако погледнете малко напред в бъдещето, ще ви прекъснем. Онзи ден Станислав Ангелов се обади по телефона и заяви в аванс, че не иска да заема никакви постове в който и да е футболен клуб. Тоест да не го намесваме в списъ­ка. Иначе ни беше ясно как­во щеше да се случи и с него като директор. А треньорите, някой пита ли ги изобщо какво искат и колко време имат, за да го пос­тигнат? Разбира се, че не. Те просто в един момент си заминават, за да дойде следващият клетник, който е предварително обречен да стане част от живуркането на един клуб, който тази пролет навършва 100 години.

Жельо Станков, в-к "Тема спорт"