ЦСКА може и да е назад в класирането спрямо изконните си традиции, но и през тази зима твърдо удържа лидерството за място, където се случват най-интересните неща. Отново в Борисовата градина вреше и кипеше, отново медийният интерес бе подклаждан с прелюбопитни хипотези. Информациите от червения клуб бяха толкова интересни и противоречиви, че непредубеденият читател трудно би могъл да изгради мнение и ясна представа за това, какво реално се случва на „Армията". По единия канал на новините пристигат само бодряшки съобщения, тип всичко е прекрасно и още по-прекрасно ще става. По другата линия обаче черните станции се обаждат с вечното „ситуацията е тежка, нищо не се е променило спрямо юни, чака ни сигурна загуба на лиценз". Трудно е да се ориентираш по толкова различни знаци.
Затова временните, котерийни съобщения трябва да бъдат игнорирани и да се погледне общата картина. Ясно е, че в ЦСКА не са потекли реки от пари и това просто няма как да се случи. А без достатъчно средства няма как да бъдат решени натрупаните проблеми от финансово естество. Те си остават дамоклев меч и от този безспорен факт ръководителите на клуба няма как да се скрият. Ситуацията за Великия комбинатор не е като през 2007 година, когато имаше комбинат със стотици милиони левове обороти. Бъркаш в кацата, облизваш пръста и всичко е решено с магическа пръчка! Сега каца няма, трябва да се събира капка по капка. А вир няма да се образува в близко време. Но пък не е настъпил краят на света. Може би точно така и трябва!
Гриша Ганчев дори го демонстрира нагледно, макар и иносказателно. Посланието му през лятото бе - не искам да идвам на място, където само ще давам пари, а в замяна на това ще получавам заклинания. Предпочете да е на село, а не богопомазан с великата марка. И май не е единствен. Но това си има и добри страни.
Поне сега в ЦСКА няма да лежат на бялото, пересто облаче, наречено „ЦСКА е велик клуб и винаги ще има кой да дава пари". Е, няма вече кой да дава пари и като Барон Мюнхаузен трябва да се изтеглят сами от блатото. Това всъщност е най-добрата новина. Ако следват правилната посока и верния път, със сигурност до три-четири години ЦСКА ще се върне на върха на хранителната пирамида. Но не за един сезон, а за много години напред. Защото ще са построили основата. И на тази база ще са далеч напред пред останалите и най-вече пред вечния враг. Защото в отсрещната страна дори не могат да изградят теория за правилното си развитие.. На „Герена" продължават да стоят в ретроградната хипотеза. Ще се махне Батков и ще дойде новият с милионите. Или ще ни го спуснат отгоре, както става в последните 20 години. Но да оставим Левски настрана, там проблемите са на ниво интелект.
Пътят към възраждането е тежък. И изпълнен с много съмнения. И около него са насядали безброй критици, и то в червена окраска. Те задават въпроси и ръсят съмнения... Все по-малко ги удовлетворява фактът, че отборът просто съществува. И повечето от питанията са напълно уместни. Двамата Сашовци нямат магическа пръчка, макар че единият от тях - Томов, създава това впечатление непрекъснато. И оттам идва притеснението, че краят на мисията ще е с познат сценарий. Че всичко е една абсолютна измама, която неминуемо ще блесне в края на играта. За съжаление публичната представа за Александър Томов не е никак позитивна. Налице е предпоставена негативно теза, за която и той самият си е виновен. Цар е на изцепките. Но далеч по-големи нарциси от него се радват на обществена любов само защото по-умело успяват да замаскират намеренията си. За съжаление в склонността си към логорея Томов остава незащитен. И е лесен за всякакви нападения. А в този случай те не са само спрямо неговата особа, а и срещу ЦСКА.
Парадоксалното е, че дори с този компрометиран стил Томов не е обречен. През есента ЦСКА състави един не лош отбор. Треньорът Младенов се е превърнал в истинска цитадела. Голяма част от публиката проявява разбиране. Целта ЦСКА да съществува изглежда изпълнена. Въпросът е кога ще бъде направена следващата стъпка и каква ще е тя.
Около ЦСКА има много позитивни процеси. Най-хубавото, което се случи на ЦСКА, е излъчването на обществени лидери. Но не от типа на фенклубовете, чиято подкрепа е доста компрометирана. При червените вече има сериозни обществени формации, съставени на идеалистичен принцип, които играят все по-сериозна роля. флагманът безспорно е „ЦСКА Завинаги" и бизнесменът, потомствен цеденевист Сашо Чакмаков. Този човек определено говори разумно и формулира разбираеми тези. Финансовата страна е само видимата фасада на това влияние. По-важното е тази авторитетна обществена активност да препятства възможностите за злоупотреби в самия клуб. Нещо, което не съществуваше при „Титан" и по принцип го няма при нито един български клуб. Общо взето, практиката е, че собствениците могат да правят каквото си поискат, защото парите са си техни. В ЦСКА се случват различни неща. Първо, те смениха структурата, като в момента Томов и Тодоров са по-скоро управително тяло, а всяка тяхна крачка се следи внимателно с допустимата доза съмнение. И, второ, допуснаха института на общественото мнение да влияе със своя тежест.
Всъщност „ЦСКА Завинаги" и другите обществени течения около ЦСКА са гарантите на честното преминаване на собствеността в ръцете на тези, които ще притежават акции. И добронамереното и открито управление на капитала. Това е крайната цел на занятието, която при какъвто и трънлив път да се мине, ще бъде достигната след няколко години. И тогава ЦСКА ще стане съвсем различен клуб.
Втората част от позитивните процеси е отношението на публиката. Армейците в болшинството отхвърлиха диктата на различните тартори на фенклуба, които преследват само личните си интереси. И сега контактът между публика, от една страна, и шапка на клуба, от друга, протича без посредници. А като се продадат акциите, ще стане съвсем пряко!
Това е ситуацията - ЦСКА върви нанякъде с малки крачки. Но понеже нещата 8 България винаги се опорочават, никой не може да предвиди какво ще се случи!
Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема спорт"
