Стойчо Стоев вече цяла календарна година е треньор на Левски и през този период е имал само два радостни момента. Първият бе след случайния гол на Аниете в последната минута от полуфинала за купата срещу бъдещия шампион Лудогорец, а вторият победата над Литекс в Ловеч с 2:1. Само след тези два мача взискателният към себе си Стойчо Стоев е бил истински и неподправено щастлив. След тези две котерийни радости обаче последваха закономерни пътувания до другия полюс на пълното разочарование.
Първият път в Бургас със загубения финал от Черно море за купата, а вторият е актуално пропиленият аванс от шест точки пред Лудогорец. И изводът е, че Стоев е напълно безсилен да преодолее реалностите във футбола и в частност в подопечния му клуб. Той направи всичко, което бе по силите му в аварената ситуация, но неговите усилия съвсем леко отлепиха ютията от дъното. И дори това отлепване е илюзорно, защото Левски нито може да стане шампион, нито да направи нещо значимо в Европа. А като не може да стори поне едно от тези две неща, какво значение има как е работил треньорът през този период?!
Голямата трагедия на самия Стоев е, че той ще се провали в ситуация, без да има за какво да бъде упрекван. Дори напротив, може да бъде похвален за не малко добре свършени неща. Но правилната му работа не може да промени генералната насоченост в развитието на синия клуб. За която отговорност носят други двама - Георги Иванов и Иво Тонев. И трети - Тодор Батков, който вече не присъства телом, но духът му все още се рее около "Подуяне". Именно стилът на управление изграден изцяло върху манипулации и лъжи, държи Левски на дъното вече осма година. Няма как и не е логично хората, свързани с най-големите резили в цялата синя история, чудодейно да се превърнат в спасители. Те нееднократно са доказали, че не могат да управляват клуб от ранга на Левски, а празните им приказки са без никакво покритие. Защото във футбола обясненията нямат никаква стойност. Такава имат само резултатите. А при Иванов и Тонев те са нулеви. И дърпат надолу със себе си добър професионалист, какъвто безспорно е Стоев.
Много скоро в трансферния период ще станем неволни свидетели на поредната доза некадърност, която ще удари този път фатално върху авторитета на старши треньора. Защото пак ще дойдат четирима-петима нови безхаберници и Гонзо Понтийски ще си измие ръцете, че си е свършил работата. А те ще са същите като Диаби, Курдов, Махмудов, Китамбала и любимеца дърводелец Роман Прохазка. А с такъв материал и Гуардиола, и Мауриньо нищо не могат да направят.
Ето затова Стойчо Стоев скача зачервен около страничната линия. Затова сипе огън и жупел по подопечните, а, както добре се знае, няма смисъл да се убива пианистът, защото той просто толкова си може. Сините пианисти просто са стигнали само до гамата с нотите, но не могат да свирят в симфоничен оркестър. И затова Стойчо сяда на пейката в ролята на ням зрител на пълното им игрово безсилие. Те просто толкова си могат и няма смисъл да бъдат насилвани излишно. Да загубят или да завършат наравно е съвсем нормално събитие. При Георги Иванов Левски все е в такъв ритъм - победа, равен, загуба. Поредица от успешни игри са събитие, докато преди при други, предишни ръководители бяха всекидневие. Сега обаче е неговото време, а фе-новете го харесват. Значи им харесва Левски да представлява това, което е. Е, винаги има вариант за светло бъдеще, но защо ли не ми се вярва, че такъв скоро ще настъпи.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
