Ние сме абсолютно доказано странна спортна нация. Уж само копаем дъно след дъно, уж сме в центъра на разсипията, но в крайна сметка винаги напомняме на останалите кои сме и какви сме и в тази връзка победата на националния отбор по футбол над Швеция е абсолютно логична и на място. Същото и с Холандия. Къде е логиката – на фона на обърканото ни първенство и общо взето непрекъснатата инвазия на чужденци (само в Монтана тази година минаха около 20 човека), на фона на общо взето ниско котиращите се българи в чужбина, ние в момента сме събрали 2 точки повече от холандците, които имат детско-юношеска школа на всяка спирка, имат филиали във всеки по-голям град в Африка и могат да си натурализират играчи по всяко време, а звездите им винаги са били в топклубовете на Европа. Те могат да имат купища пари, модерна структура, невероятно треньори и всякакви други специалисти и перфектна организация на целия процес, а при нас е общо взето обратното, но класирането в групата показва на футболния свят, че България е по-напред от Холандия. И въпреки, че най-нормалното нещо на света е след няколко дни да ни бият с 3:1, като нищо могат да паднат втори път и тогава вече Петър Хубчев може и да се усмихне, дори да е с половин уста.
Е, намърдахме се и ние в онова клише, според което силите във футбола вече са доста изравнени, няма силни и слаби и всеки може да бие всеки. Като можем да смятаме специфичен всеки отделен случай на наши изригвания напоследък. Бихме португалците, които след няколко месеца станаха европейски шампиони. Нали всичко било пари – само Кристиано Роналдо струва колкото футболистите от цялата ни Първа лига, с все стадионите, че и новата база на националния отбор в Бояна. Холандия и Швеция и те доста са свалили нивото, което не обезценява победите ни над тях.Нямат си нито Хенрик Ларсон, нито Ибрахимович, около които се въртеше играта им в последните много години, и сега са нищо особено. Но са си школа и постоянна величина.
А пък Беларус, дето са в страшен възход оособено на клубно ниво, паднаха от Люксембург. Ами България ако падне от Люксембург, тук ще има опашка от закривачи и гробокопачи не на футбола, а на целукопния ни спорт. Сигурно терените на базата в Бояна ще бъдат изорани, а гредите срязани. Така, че нека бъдем по-спокойни и не залитаме в крайности, отчитаме новите реалности.
Естествено е, че няма нищо по-нормално от това сами да се прецакаме и то не по начин, по който искаме, а по някакъв друг сценарий, който дори ще ни хареса повече като краен резултат. Ясно е, че винаги ще има подводни камъни, но е хубаво да ги съобщаваме на глас, а не както обикновено с половин уста и с недомлъвки. В този смисъл – аплодисменти за Петър Хубчев, че не счита за нужно да ни обяснява вижданията си за футбола в подробности. Достатъчно ни е това, че си признава, че иска да работи още като национален селекционер, но та този етап не е усетил подобно желание и от възложителя, в случая БФС. За съжаление, казва Хубчев, не сме имали среща с Боби Михайлов на тема продължаване на договора ми. Тоест селекционерът не усеща достатъчно доверие от страна на шефа. Така четем между редовете.
Самият Хубчев пък в навечерието на мача признава, че не е готов да окаже достатъчно доверие на капитана на тима Ивелин Попов. От треньорът разбрахме, че включването на Попето в стартовия състав е било под въпрос. Тоест 11-те места в отбора се дават не по имена и минали заслуги – как да го грабнеш Хубчев за избора му на основни играчи въпреки присъствието на хора, които уж не са във форма, уж не играят редовно или пък играят в нискоразредни клубове. И в този ред на мисли буди любопитството фактът, че в националния отбор срещу Швеция не игра нито един футболист от Националната кауза Лудогорец. Браво на Хубчев за принципността – като не гони Марселиньо в дефанзивен план, аут от терена, аут и от групата. Срещу Холандия също нямаше лудогорци на терена , което е някак си странно и се оформя нещо като тенденция. Пък интересното е, че на международни мачове на шампионите се скандира „Българи, юнаци“.
Срещу Швеция на терена мнозинството играчи бяха такива, които по един или друг начин са се докосвали до събуждащите се грандове Левски и ЦСКА. Ще кажете - ама какво от това. Ами там е разликата - при сините и червените освен за пари малко или много се играе и за идеята, заради историята, заради марката, заради любовта. Там се раждат и изграждат биткаджии, оформят се характери. Срещу Швеция ядрото бе от футболисти именно с такъв профил. А в Лудогорец се играе за пари. И хайде моля, повече без Мареслиньовци в националния отбор!
Може би тук е мястото и е време да засипем отбора ни с комплименти. Все пак бихме така наречената ни черна котка във футбола като вкарахме цели три попадения. Но като реалисти нека отчетем, че това бе един от мачовете, при които на единия отбор му влиза почти всичко, а на другия почти нищо. Тимът на Швеция едва ли скоро е имал насреща си вратар, който освен дузпа хвана и почти всички удари от всякаква дистанция. Пацо Тигъра изигра своя голям мач и въпреки двете допуснати попадения ще си го помни винаги.
Тактиката на Петър Хубчев? Някои класици казват - има два вида тактика: успешна и неуспешна. Петър Хубчев не го търсете да налага стил на изграждане на постепенни атаки. Сигурно 6 неговите виждания нямаме и такива изпълнители, които да хванат, да задържат топката и да заградят съперника. Така че, каквото може Хубси - нека си го развива и надгражда, феновете нямат нищо против с игра на контри и победи като тези над Холандия и Швеция да се класираме на световно или европейско първенство, феновете обичат победите и не признават друго. Пък току-виж, ако измъкнем нещо от Холандия, след това да понапълним стадиона срещу Франция.
