Вечната мегазвезда

Камата, Модерния ляв, Всички тези котерийни измислици изтекоха в канала на безвремието на прехода и неговите мимолетни истини. Остава статусът, той при Христо Стоичков е един и непоклатим - вечната мегазвезда на България. Класациите и местата в тях винаги будят злостни емоции, но статутът е друго нещо. Всеки има право на пристрастия, защото емоциите са водещото начало при човека.

Статутът обаче е неоспорим
И за тези, които го боготворят, и за тези, които не могат да престанат да воюват с него. Той, Христо Стоичков, е световна мегазвезда. Във всяко кътче на планетата ще бъде разпознат и името му ще бъде произнесено. Малцина го постигат, а да си българин и да го направиш е особено трудно. Той, момчето от Кършиака, Пловдив, го направи. Извървя свой непостижим и неповторим път към успеха, за да влезе и остане непоклатимо в историята. Не в българската, която толкова често се пренаписва, а в световната.

Едно е ясно - всеки от нас върви по своя жизнен път, но малцина стигат до позицията „Живях във времето на.." Да, ние, съвременниците и връстниците на Стоичков, живяхме в неговата епоха. В неговото време. Той ни беляза и ние го белязахме. Той остави нещо във всеки от нас, ние пък му дадохме частица от себе си. През всичките тези години бяхме като в симбиоза. Той, най-успешният, покорил света, спечелил всякакви награди и отличия, от една страна, и всички други безлични и безименни герои, които се отъркваха в неговата слава. Съдили сме го, а и той ни е съдил. Но винаги е било по честния начин. Може да бъде упрекван в какви ли не грехове, но в едно никой няма право да го кори.

Христо никога не е бил лицемерен
Той е от хората, които инстинктивно осъзнават, че не могат да бъдат харесвани и обичани от всеки. И дори да няма, сам ще си създаде врагове. Защото е и вечният антагонист. И опортюнист. При него няма фалш, откровен е и открит напълно. И това му помага да казва истината по своя неповторим начин. Като това, „че България нищо не му е дала", което толкова дълго му се приписваше като грях.

А всъщност е самата истина. Човек не трябва да се извинява за това, че е казал истината.

Христо Стоичков си е създал обществен образ, който му служи за защита срещу агресията и злобата. Защото точно ме-газвездите са най-уязвимите. На славата не издържаха легенди като Мерилин Монро, Уитни Хюстън, Майкъл Джексън, Роби Уилямс. Тя е тежка карма трябва да имаш много ясна концепция за живота, за да не потънеш. Вече 50 години, 30 на върха, Стоичков не потъва. Като дърво на силен вятър - огъва се, но не се чупи. Това означава само едно - там, в Кършиака, Пловдив, са му дали изключително здрава житейска закалка. Може и да не е възпитаван като в английски лицей, но определено, наученото му помага да е това, което е. Съществува обаче съществена разлика между обществения образ и истинския Стоичков.

Дълги години изследвам с безкрайно любопитство личността на Стоичков. Минавал съм през крайности, докато стигна до обективната истина за него. С течение на времето установих, че всеки. който го познава лично, се изказва много ласкаво за него като човек. При това не с лъстивост и фалшиво уважение, а от сърце и душа. Дори тези, които би трябвало да изпитват негативни чувства, казват, че Христо е добър човек. Това е най-честото определение за Стоичков - той е добър човек. Спонтанен, първичен, циничен, но дълбоко в сърцето си добър човек. Тази оценка казва всичко.

Това е причината на 50 години Христо освен безспорна мегазвезда и световна знаменитост да е щастлив от битието си. Има прекрасно семейство. Правил съм интервю с Мариана Стоичкова и твърдя, че е един от най-духовните хора, които съм срещал. Познавам двете му деца, които са прекрасно възпитани. Лъчезарни  момичета, с които бащата няма как да не се гордее. Вече познавам Христо лично. И знам прекрасно, че той не е това, което другите мислят за него. Едно е сигурно - не случайно е там, където е. Не случайно го боготворят в Барселона. Не случайно е търсен за мнение и интервю от всяка световна медия. Стоичков е много по-всестранен и интересен от обществения си образ.

Днес Христо Стоичков става на 50 години и излиза на терена за второто полувреме от живота си. Сигурен съм, че и през второто пак ще бъде 100 процента Стоичков. А ние сме богоизбрани да гледаме на живо неговия мач. Честито, Христо!

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"