Българският национален отбор отново нямаше особен късмет и попадна в нелека група за Евро 2016. УЕФА увеличи броят на финалистите от 16 на 24, като ни даде повече надежди за класиране, но първите два тима сякаш са предизвестени – Италия и Хърватска. За третото място и правото на бараж ще се борим с Норвегия. Първият ни съперник Азербайджан обаче може да обърка доста сметки.
В изминалите квалификации за световното в Бразилия имаше някакви наченки на ред, дисциплина и правилно водене на мача, но… отново останахме на задните позиции. Липсваше ни постоянство както в отделните срещи, така и през целия цикъл. Всичко се правеше както трябва, но накрая резултатът не бе особено добър. Без малко да останем и на петата позиция.
Крайно време е да разберем, че класирането се прави според точките, а не от временни изяви. Просто трябва да започнем да играем печелившо. В момента качеството в националния отбор го няма.
За целта трябва да бръкнем по-дълбоко в раната. Една от главните причини вече десет години да не можем да се класираме на голям форум се сериозната бройка знайни и незнайни чужденци със съмнителни качества, които минаха през първенството ни. Те взимат мястото на българите и така връзват ръцете на селекционерите, в случая Любослав Пенев. От тук следва да си зададем въпроса кой носи отговорност за това и каква полза има от тях, да изяждат хляба на младите и талантливи момчета. В Германия решиха този въпрос още през 2000-ата година, когато след предложение на Бекенбауер забраниха чужденци да играят в Трета лига, а там да се налагат само млади местни футболисти.
Виждате, че години по-късно това даде резултат. Много от настоящите играчи на Бундестима минаха именно от там, за да стигнат до първите отбори на водещите клубове, като играчите на Борусия Дортмунд например.
Никой не си прави илюзиите, че ще станем като Германия, но това е правилния път. За това и приветствам идеята на Любослав Пенев, която бе подкрепена и от Борислав Михайлов в клубовете да има най-малко по шестима българи в състава през целия мач.
Да видим тогава дали ще се чудим кой ще е партньор на Бодуров и кой ще е десен бек вместо Йордан Минев.
Що се отнася до самия състава и Илия Миланов, и Александър Александров са добра опция за заместник на Иван Иванов в центъра на защитата. Да, бранителят на Базел ще липсва, но Любо най-добре знае кой да пусне спрямо стила на азерите.
Миланов има повече мачове с Бодуров като двойка в Литекс, но пък Александров е по-рутиниран, вдъхва повече спокойствие. Притежява голям хъс и характер. И все пак, няма сериозна разлика. Смятам, че и двамата биха се справили.
За десния бек опция е връщането на Станислав Манолев, но ето че отново идваме на основния проблем. Ако в българското първенство в последните години се залагаше повече на наши играчи сега Любо щеше да има по-голям избор, поне трима души, и нямаше да се питаме кой ще замести Йордан Минев или Иван Иванов. Да, Йордан Христов и Страхил Попов са добра алтернатива за десния бек, но за да има колебания значи нещата са объркани. Та тези момчета са титуляри в клубните си отбори от една- две години и от тогава ги познават хората. Какво да очакваме за националния?
Поне в средата на терена нещата, като че ли изглеждат най-ясни. Това безспорно е и най-силното ни звено. Светослав Дяков, Георги Илиев и Владимир Гаджев са комплексни играчи, което е бъдещето на футбола, и спокойно може да играят и тримата заедно. При Дяков има лек спад във формата му, но това се компенсира от останалите. Любо ги е използвал наведнъж, така че това няма да е нещо ново.
Отсъствието на Ивелин Попов няма как да не се усети, но незаменими няма. При неговата липса с по-големи очаквания трябва да се натовари Андрей Гълъбинов. Но той показва самочувствие и фигура наподобяваща Любо Пенев. С игрите си подсказва, че се развива добре и бъдещето е пред него. От това трябва да се възползва и националния ни отбор.
Крайно време е да спрем да казваме, че сме играли добре 50-60 минути, а да започнем да печелим по три точки.
Андрей ЖЕЛЯЗКОВ, специално за „Тема Спорт“