Няма съмнение, че в началото на сезона Ливърпул съвсем не е отборът, който феновете биха искали да виждат. Мърсисайдци правят най-лошия си старт в първенството от повече от век насам и е очевидно, че изпитват сериозни затруднения в играта си, макар не всичко да е безвъзвратно загубено за някогашния хегемон на Острова.
Младият мениджър на „червените” Брендън Роджърс вече е поставен под огромно напрежение, заради слабите резултати на отбора, но той не бива да носи цялата вина. Истината е, че 39-годишният северноирландец в голяма степен успя да постави основите на „своя” Ливърпул, налагайки вижданията си за това какъв трябва да е обликът на мърсисайдци. И макар Джерард и компания все още да се нагаждат към новите изисквания на своя мениджър, трябва да им се даде още време, защото се забелязват някои позитивни моменти в представянето на Ливърпул, които обаче вече трябва да се отразят и върху точковия актив на отбора.
Факт е, че „червените” можеха да постигнат доста по-добри резултати в някои от мачовете си, но яловото нападение, както и грубите индивидуални грешки в отбрана, ги лишиха от тази възможност. Това естествено не оправдава споменатите вече много сериозни пробойни в ариергарда на тима. Подредбата на защитната четворка се нарушава, когато е поставена под натиск, а най-големият проблем е, че центърът й, съставен от Агер и Шкъртел, е особено уязвим. Точно заради лоши изяви на централните бранители Ливърпул допусна някои решителни голове във Висшата лига.
Друг голям проблем, пред който е изправен Брендън Роджърс, е ужасната форма на нападателите му. Изтъкването на липсата на късмет в завършващата фаза не бива да се приема като сериозно оправдание. Ливърпул нанася средно по 18 удара на мач, но истината е, че голяма част от тях са опити извън наказателното поле, които са твърде неточни. Дори Луис Суарес, който миналия сезон се превърна в основен голмайстор на мърсисайдци, разочарова с твърде много неточни отигравания. Представянето на новото попълнение Фабио Борини също не е на ниво. Като единствен светъл лъч в нападателното трио на „червените” може да се приеме младокът Рахим Стърлинг, който е много деен, но е едва на 17 и трябва да бъде по-ефективен в отиграванията си. Все пак е добре, че му се гласува доверие, поне на този етап, защото от Стърлинг се очаква да бъде ключов играч на „Анфийлд” през идните години.
Треньорското кредо на Брендън Роджърс предполага много солидна халфова линия, върху която да падне основната тежест на стила, който 39-годишният мениджър изповядва. Уви, полузащтиниците на Ливърпул не успяват да държат постоянно ниво в мачовете, както и да изградят стабилни връзки със защитната четворка, поради което се получава неразбирателство между тях и се откриват свободни пространства за съперниковите играчи. Очевидно именно халфовете ще се лутат най-дълго, докато покрият напълно изискванията на своя мениджър и най-интересно ще бъде дали въобще това ще се случи.
В тази чудовищна криза, в която се намира Ливърпул в последните години, времето се явява като единствен верен съюзник на клуба. Брендън Роджърс трябва да бъде оставен да работи на спокойствие и да получи шанс да моделира отбора си в един по-дълъг период от време. Без съмнение интересните дни на „Анфийлд” тепърва предстоят.
Влади Николов, читател на Novsport.com
Времето остана единственият верен съюзник на Ливърпул
Не всичко е загубено за мърсисайдци
