Левски - Марибор бе решен от тънките моменти. Голяма част от тях бяха създадени от сините, но в крайна сметка радостта бе за словенците. Просто защото всичко опира до класа и качествени играчи. Затова и първата смяна на Люпко Петрович бе в 79-ата минута, въпреки че от 68-ата Левски се нуждаеше от гол, за да продължи напред.
А на пейката на сините имаше само двама, които на книга можеха да направят нещо - Адениджи - централен нападател, който все още няма гол за Левски, и Хеан Деса - подписа с клуба още през май, но си спести една седмица от подготовката заради документални проблеми, а за капак след това се контузи. Докато треньорът на Марибор Дарко Миланич имаше готови смени - пуска Байде, който десет секунди по-късно разминава без проблеми Сашо Александров, центрира точно и остро и след няколко мига топката е в мрежата на Йоргачевич...
Същото се отнася до опита и моженето - Кабха майсторски смъкна на земята още в 15-ата минута Венци Христов и съдията не посмя да даде дузпа. А Александър Александров отнесе с влизане в гърдите Новакович и бе късметлия, че дори не бе изгонен. И като споменахме Новакович - вижте неговото движение при гола на Марибор, а и при ситуацията за дузпата (същото важи и за Таварес). На 37-години той показа, че още го може и не случайно толкова време е бил в Бундеслигата. Измъкването му от Пиргов и Александров бе толкова елегантно, колкото и ударът му с глава. И като направим сравнение - да, Венцислав Христов играе и с двата крака, излиза на положения, но голът си остана мираж.
Левски можеше да елиминира Марибор с подкрепата от публиката и с ходовете на Петрович в двата мача. Бе близо до това. Но продължаване напред нямаше да промени факта, че на този тим му липсва класа.
Янаки Димитров, "Тема спорт"