Ако във футбола въпросът „да вкарваш, или да не вкарваш", отдавна е получил еднозначен отговор, то за настоящия сезон в „А" група явно може да внесем някои корекции. Питането вече трябва да е колко да вкарваш, за да ти стигне в преследването на целите. Ялови или пестеливи, водещите ни клубове все по-често ни лишават от голове, а е ясно, че в тях е големият смисъл на най-обичаната игра..
В началото на сезона резултатността в българското първенство се срина до невиждани размери. На мач се вкарваха средно по-малко от два гола. От Нова година насам тя леко се повиши и достигна до 2,11, но дори и от тези нива тя винаги е била по-висока. Няма сезон в досегашната ни футболна история, в който да са падали толкова малко голове. За тотоманиаците вече няма почти никакво колебание кой е по-вероятният изход между „ъндър"(под 2 гола и половина на мач) или „оувър" (над 2 гола и половина). Съотношението между двете възможности е 64 срещу 36 процента.
От сформирането на „А" група най-малко голове досега е имало през 1952 г. - средно по 2,21. Разбира се, критикувайки сегашното състояние на този показател, трябва да отчетем, че той все още не е окончателен. А причините за тази трайна тенденция не са една и две. Централните нападатели вкарват все по-малко и с функцията им да бележат все повече се нагърбват крилата.
Миналият сезон също нагледно доказа рязкото отстъпление при нападателите. Голмайстор на първенството стана Антонио Аниете от Левски със скромните 14 гола. Два от тях той отбеляза в последния кръг на първенството срещу Марек. Никога в България не е имало голмайстор с толкова малко попадения при толкова много кръгове. През 2014/15 те бяха 32. Две-три седмици преди края на сезона пък бяхме пред реалната угроза да имаме голмайстор със срамните 10 или 11 гола.
Най-вече през 50-те години се забелязват случаи, в които топстрелците на първенството да завършват дори с по-малко от 10 гола. Тогава обаче кръговете наи-чес-то са 22, а в два сезона (1948/49 и 1950) - само 18. През 1958 г. пък се играе само един полусезон и всеки отбор има в програмата си само 11 мача. Друга причина за спада на резултатността може да се търси в липсата на изявени аутсайдери в първенството. В последните години неизменно имахме поне един удавник, който участваше в шампионата на олимпийския принцип, получаваше куп голове и губеше често с големи разлики. През миналия сезон такива отбори бяха Марек и Хасково, преди това имахме Любимец, Нефтохимик и Пирин (ГД), през 2012/13 такъв отбор беше Етър, а през 2011/12 - Светкавица и Калиакра и така нататък. Още по-рязко, но и по-изкуствено се вдигаше резултатността от присъствието на посмешища като Черноморец Бургас (Сф) през 2006/07 и Раковски (Русе) 10 сезона по-рано.
На път сме да станем свидетели и на още един интересен факт. Новият шампион ще е на второ място в класацията по най-ниска резултатност. Оптимистът би казал, че „орлите" са стигнали до отличието пестеливо и икономично, а песимистът - просто, че са слаби пред гола. От началото на сезона най-резултатният тим е именно Лудогорец. Той има 45 гола, но за изиграните от тях 28 мача, резултатността им хич не изглежда впечатляваща - средно по 1,61 на мач. Списъкът с шампионите на България от 1948 година насам показва, че с по-ниска резултатност първенец е ставал единствено ЦСКА през 1955-а. „Червените" стигат до златните медали, след като за 26 мача бележат 38 попадения или средно по 1,46 на двубой. Остава да видим дали и Мартин Камбуров ще надмине кота 15 при головете, която също не е много висока, при условие, че и след анулирането на мачовете на Литекс, всеки тим в елита ще е изиграл в края на сезона 32 мача.
Здравко Гюров, в. "Меридиан мач"