Ялови или пестеливи, водещи­те ни клубове все по-често ни лиша­ват от голове

Ако във футбо­ла въпросът „да вкарваш, или да не вкарваш", отдавна е получил еднозна­чен отговор, то за настоящия сезон в „А" група явно може да внесем някои ко­рекции. Питането вече трябва да е колко да вкарваш, за да ти стигне в преследването на целите. Ялови или пестеливи, водещи­те ни клубове все по-често ни лиша­ват от голове, а е ясно, че в тях е го­лемият смисъл на най-обичаната иг­ра..

В началото на се­зона резултатност­та в българското първенство се сри­на до невиждани размери. На мач се вкарваха средно по-малко от два го­ла. От Нова година насам тя леко се повиши и достигна до 2,11, но дори и от тези нива тя ви­наги е била по-ви­сока. Няма сезон в досегашната ни футболна история, в който да са падали толкова малко голо­ве. За тотоманиаците вече няма почти никакво колебание кой е по-вероятният изход между „ъндър"(под 2 гола и половина на мач) или „оувър" (над 2 гола и половина). Съотношението между двете въз­можности е 64 сре­щу 36 процента.

От сформирането на „А" група най-малко голове досе­га е имало през 1952 г. - средно по 2,21. Разбира се, критикувайки се­гашното състояние на този показател, трябва да отчетем, че той все още не е окончателен. А при­чините за тази трайна тенденция не са една и две. Централните напа­датели вкарват все по-малко и с функ­цията им да беле­жат все повече се нагърбват крилата.

Миналият сезон също нагледно до­каза рязкото отс­тъпление при напа­дателите. Голмайстор на първенство­то стана Антонио Аниете от Левски със скромните 14 гола. Два от тях той отбеляза в послед­ния кръг на първен­ството срещу Марек. Никога в Бъл­гария не е имало голмайстор с толко­ва малко попадения при толкова много кръгове. През 2014/15 те бяха 32. Две-три седмици преди края на сезо­на пък бяхме пред реалната угроза да имаме голмайстор със срамните 10 или 11 гола.

Най-вече през 50-те години се за­белязват случаи, в които топстрелците на първенството да завършват дори с по-малко от 10 го­ла. Тогава обаче кръговете наи-чес-то са 22, а в два се­зона (1948/49 и 1950) - само 18. През 1958 г. пък се играе само един полусезон и всеки отбор има в програ­мата си само 11 ма­ча. Друга причина за спада на резул­татността може да се търси в липсата на изявени аутсай­дери в първенство­то. В последните го­дини неизменно имахме поне един удавник, който участваше в шам­пионата на олим­пийския принцип, получаваше куп го­лове и губеше чес­то с големи разли­ки. През миналия сезон такива отбо­ри бяха Марек и Хасково, преди то­ва имахме Люби­мец, Нефтохимик и Пирин (ГД), през 2012/13 такъв отбор беше Етър, а през 2011/12 - Светкави­ца и Калиакра и та­ка нататък. Още по-рязко, но и по-из­куствено се вдига­ше резултатността от присъствието на посмешища като Черноморец Бургас (Сф) през 2006/07 и Раковски (Русе) 10 сезона по-рано.

На път сме да станем свидетели и на още един инте­ресен факт. Новият шампион ще е на второ място в кла­сацията по най-нис­ка резултатност. Оптимистът би ка­зал, че „орлите" са стигнали до отличи­ето пестеливо и икономично, а пе­симистът - просто, че са слаби пред гола. От началото на сезона най-ре­зултатният тим е именно Лудогорец. Той има 45 гола, но за изиграните от тях 28 мача, резул­татността им хич не изглежда впечатля­ваща - средно по 1,61 на мач. Списъ­кът с шампионите на България от 1948 година насам показва, че с по-ниска резултатност първенец е ставал единствено ЦСКА през 1955-а. „Чер­вените" стигат до златните медали, след като за 26 ма­ча бележат 38 попадения или средно по 1,46 на двубой. Остава да видим дали и Мар­тин Камбуров ще надмине кота 15 при головете, която също не е много ви­сока, при условие, че и след анулира­нето на мачовете на Литекс, всеки тим в елита ще е изиграл в края на сезона 32 мача.

Здравко Гюров, в. "Меридиан мач"