От всички възможни футболисти трябваше да се случи точно на него. На символа на Ливърпул, на лидера, на капитана. Точно Стивън Джерард трябваше да е този, който се подхлъзна и подари първия гол на Челси, дело на Демба Ба, а с това на практика и победата на сините. Иронията е жестока. Но... какво да се прави - по закона на Мърфи бе неизбежно.
Стиви Джи е пример за вярност, за хъс, за себераздаване. Той е издигнат в култ от местните. Неговото име се е превърнало в синоним на клуба, в който е от началото на кариерата си. Едно грешно отиграване няма да промени това, любовта на хората няма да изстине. И все пак случилото се в продължението на първото полувреме на „Анфилд" в неделя бе наистина брутално.
Ако има играч на червените, за когото не сме си представяли, че може да допусне такава грешка, това е тъкмо великият №8. Той е този, който остана верен на отбора въпреки примамливата оферта тъкмо на Челси, той е този, който всячески се старае да върне старата слава на мърсисайдци. Ще кажете, че там се подвизаваха още звезди като Майкъл Оуен, Роби Фаулър, Фернандо Торес. Попаденията им бяха безценни, ще се помнят вечно от „Коп", но нито един от тях не е направил толкова за Ливърпул, колкото Джерард. Лис времето всеки пое по различен път. Къде за повече пари, къде в търсене на трофеи. Само халфът остана.
„Стивън е момче, което безброй пъти е помагало за възстановяването на клуба. И сега направи всичко възможно. Надявахме се, че още един или двама ще се вдъхновят покрай него, но не се получи. Няма място за обвинения, защото ако не беше той, въобще нямаше да сме на върха. Подобно нещо може да се случи на всеки. Той е изключително силен психически и съм убеден, че ще стъпи на крака", коментира мениджърът Брендън Роджърс.
Няма съмнение, че е прав. А също така няма спор, че за Ливърпул още нищо не е изгубено. Подкрепата я има, даже е по-силна отпреди. Веднага след втория гол на Вилиан в заключителните секунди трибуните изригнаха с „You'll never walk alone" - емблематичния химн на червените. Посланието бе красноречиво - 18-кратният шампион на Англия може и да е разклатен, но не е по гръб. И няма да падне до последно.
Вярно е, че дори да надвие Кристъл Палас и Нюкасъл в оставащите си два двубоя, той може да бъде изпреварен от Сити по голова разлика. Затова в събота всеки един червен запалянко в града щ стиска палци за сините от Евертън поне за 90 минути. Тогава гражданите пристигат на „Гудисън Парк". А както иронията точно Джерард да допусне фатална грешка е пълна, така и карамелите да направят кръвния враг първенец ще е умопомрачително. Но не е невъзможно.
А и ако се върнем назад в миналото, ще си спомним, че повечето трофеи на мърсисайдци никога не са били завоювани лесно. Поне не и през новия век. През 2001 г. водеха на Бирмингам във финала за Купата на лигата до 90-ата минута, когато Дарън Пърс изравни от дузпа. И точно наказателните удари бяха необходими за спечелването й. Само няколко месеца по-късно Фреди Люнгберг откри за Арсенал във финала за ФА Къп, а Майкъл Оуен обърна с голове в последните 7 минути. 4 дни след това - нова драма - 5:4 над Алавес след продължения, но Купата на УЕФА също влезе във витрината на „Анфилд". За Истанбул срещу Милан няма смисъл да отваряме дума, нито за ФА Къп през 2006 г., когато Уест Хем водеше с 3:2, а Джерард изравни точно преди съдията да даде край. А после вкара и при дузпите.
Стивьн знае най-добре от всички колко трудно Ливърпул печели купите си. Винаги има драма, напрежение, развръзка в края. Тъй че нека все още не отписваме червените.
Диан СТАНЧЕВ, "Тема спорт"
Стиви Джи е пример за вярност, за хъс, за себераздаване. Той е издигнат в култ от местните. Неговото име се е превърнало в синоним на клуба, в който е от началото на кариерата си. Едно грешно отиграване няма да промени това, любовта на хората няма да изстине. И все пак случилото се в продължението на първото полувреме на „Анфилд" в неделя бе наистина брутално.
Ако има играч на червените, за когото не сме си представяли, че може да допусне такава грешка, това е тъкмо великият №8. Той е този, който остана верен на отбора въпреки примамливата оферта тъкмо на Челси, той е този, който всячески се старае да върне старата слава на мърсисайдци. Ще кажете, че там се подвизаваха още звезди като Майкъл Оуен, Роби Фаулър, Фернандо Торес. Попаденията им бяха безценни, ще се помнят вечно от „Коп", но нито един от тях не е направил толкова за Ливърпул, колкото Джерард. Лис времето всеки пое по различен път. Къде за повече пари, къде в търсене на трофеи. Само халфът остана.
„Стивън е момче, което безброй пъти е помагало за възстановяването на клуба. И сега направи всичко възможно. Надявахме се, че още един или двама ще се вдъхновят покрай него, но не се получи. Няма място за обвинения, защото ако не беше той, въобще нямаше да сме на върха. Подобно нещо може да се случи на всеки. Той е изключително силен психически и съм убеден, че ще стъпи на крака", коментира мениджърът Брендън Роджърс.
Няма съмнение, че е прав. А също така няма спор, че за Ливърпул още нищо не е изгубено. Подкрепата я има, даже е по-силна отпреди. Веднага след втория гол на Вилиан в заключителните секунди трибуните изригнаха с „You'll never walk alone" - емблематичния химн на червените. Посланието бе красноречиво - 18-кратният шампион на Англия може и да е разклатен, но не е по гръб. И няма да падне до последно.
Вярно е, че дори да надвие Кристъл Палас и Нюкасъл в оставащите си два двубоя, той може да бъде изпреварен от Сити по голова разлика. Затова в събота всеки един червен запалянко в града щ стиска палци за сините от Евертън поне за 90 минути. Тогава гражданите пристигат на „Гудисън Парк". А както иронията точно Джерард да допусне фатална грешка е пълна, така и карамелите да направят кръвния враг първенец ще е умопомрачително. Но не е невъзможно.
А и ако се върнем назад в миналото, ще си спомним, че повечето трофеи на мърсисайдци никога не са били завоювани лесно. Поне не и през новия век. През 2001 г. водеха на Бирмингам във финала за Купата на лигата до 90-ата минута, когато Дарън Пърс изравни от дузпа. И точно наказателните удари бяха необходими за спечелването й. Само няколко месеца по-късно Фреди Люнгберг откри за Арсенал във финала за ФА Къп, а Майкъл Оуен обърна с голове в последните 7 минути. 4 дни след това - нова драма - 5:4 над Алавес след продължения, но Купата на УЕФА също влезе във витрината на „Анфилд". За Истанбул срещу Милан няма смисъл да отваряме дума, нито за ФА Къп през 2006 г., когато Уест Хем водеше с 3:2, а Джерард изравни точно преди съдията да даде край. А после вкара и при дузпите.
Стивьн знае най-добре от всички колко трудно Ливърпул печели купите си. Винаги има драма, напрежение, развръзка в края. Тъй че нека все още не отписваме червените.
Диан СТАНЧЕВ, "Тема спорт"
