Левски навърши 100 години. От този момент нататък вече едва ли някога ще има нещо подобно. Следващият юбилей може и да се празнува само в Интернет или на друга планета. Не е ясно как ще се развие човечеството за още един век. Самото словосъчетание "сто години" или пък гордо звучащото "вековен" са нещо, което само ние, съвременниците на този юбилей, ще разберем.
Някои хора обаче така и не разбраха, че това не е юбилей като юбилеите и това не е празник като празниците. Тази 100-годишнина бе организирана от запалянковците, с минимално участие на клуба като такъв. Ще се опитаме да надникнем зад завесата и да обясним някои неща, които не се дискутират, а заслужават внимание.
Кои не дойдоха?
Един от сърдиткопетковците е Илиан Илиев. Този любимец на публиката си изпати от своята мнителност и злопаметност като човек. Да припомним, че заради треньора Илиев от "Герена" си тръгна Георги Иванов. Илиан явно не умее да прощава и последното, което може да се каже за него, е, че е широко скроен човек. До края на живота си той няма да разбере какво е изгубил, отсъствайки от празника. А това няма как да не е загуба. Четирите часа на стадион "Васил Левски" остават незабравими за левскарската общност до края на дните на всеки един от тази общност. Стогодишнината не бе просто заря и мач. Това бе начин да усетиш, че си част от идея, която трудно се описва само с три думи. Ако Илиев е имал някакви търкания със запалянковците или с част от тях, ако в него е останал горчив послевкус от престоя му на "Герена", това е в реда на работата на всеки треньор в голям клуб. Обаче да кажеш, че си преотстъпваш поканата на Гугутката за 100-годишнината, значи така и не си разбрал какво е Левски и че този клуб е над всичко и всички. А що се отнася до въпросния Гугутката, той едва ли е спал в последните 2 седмици преди 23 май. Може да е спорна фигура, но е дал всичко от себе си, за да се случат нещата. Ясно, че всичко бе направено от цял екип, но Владимиров минути преди началото се е чудел на кого да даде и отчете хиляда лева, оставени му от запалянко, който е държал да остане анонимен. Да, на този юбилей всички трябваше да забравят за всичко, което е било, и да напълнят сърцето си със спомени за цял живот.
Друг, който не бе забелязан на стадиона, а трябваше да бъде там, е Димитър Димитров. Не, само не казвайте, че в същия ден Херо е трябвало да види Румънския Меси и да го докара на ръце в Ботев Пловдив без пари. Всички коментират, че левскарят Херо си е намерил удобен повод да не присъства на "Васил Левски", защото вероятно е гузен, че не прие евтината оферта на сините за сметка на скъпото предложение на канарчетата.
Да, и за него се отнася това - Левски е идея, а не цел. И половин Румъния да докара в Ботев, Херо никога няма да запълни празнината от отсъствието му на празника. Разбира се, ако усеща нещата като празнина. Защото много хора твърдят, че кръвта им е синя, но явно има неща, които струват пари, и такива, които струват много пари.
Гошо Петков е особен казус поради това, че се почувства забравен или по-скоро нежелан на празника. Въпросът опира и до морал, защото тези, които са правили списък с хората, които ще бъдат поканени на пистата за получаване на плакет и грамота, са преценили, че Петков няма място на стадиона в този ден и час. А ако се е чувствал левскар,
да си беше купил билет
u да гледа от трибуните. Само че там едва ли щеше да се чувства уютно заради същите тези фенове. Голяма част от тях вече не биха се спрели на улицата да поздравят Гошо Петков, който наистина даде много на Левски, но и много взе. Моралният казус обаче остава в негов минус.
На "Васил Левски" бе Тодор Батков, но дали неговото място бе там?! Можеш да обещаеш на феновете нов стадион и да не го направиш. Можеш да обещаеш Фабио Капело и да не го докараш. Можеш да се изпъчиш, че ще направиш Левски 10 пъти поред шампион, и да не успееш. Но да обещаеш, че ще дариш 10 хиляди лева на организаторите и да се скриеш, е това вече значи, че наистина се казваш Тодор Костадинов Батков. Точно в момент, в който момчетата и момичетата от синята общност пресмятаха всяка стотинка от продадени билети, от дарения и от спонсори и запълваха дупки и дупчици, за да се състои празникът, едни 10 хиляди лева останаха в пространството като обещания. Все пак той ги даде, но след дъжд качулка.
Но както и да е. Едно друго обещание обаче е по-притеснително и то бе изречено на 24 май на Могилката. "Развълнуван съм. Ще продължа да правя това, което съм правил досега", каза собственикът пред стотиците привърженици. А те не искат Батков да прави това, което прави сега - да съсипва клуба морално и финансово и всякак. Така че по-добре за Левски е
Батков да го няма изобщо в клуба
пък да прави каквото си иска. Неговото правене е пагубно за Левски. Защото, ако той правеше нещата както трябва, в касата щеше да има много пари и с лекота той да прехвърли един милион само с един подпис по сметка за организиране на юбилея и всичко да стане, както е в нормалните клубове. А Батков превърна Левски в ненормален клуб. И ако някой си мисли, че това лято ще бъде начало на нещо положително, лъже се. С Батков просто не става. Но пък без Батков се получи хубав, истински празник.
Сините фенове платиха 9,999 лева за наем на стадион "Васил Левски" за мероприятието. А тези, които бяхме на трибуните, не успяхме да се почувстваме пълноценно като на истински празник. Стопаните на стадиона трябва да направят нещо за номерацията на седалките. В сектор А такава на практика липсва и това стана причина за пререкания и дори сбивания между фенове, всеки от които държеше да седне на мястото, което е написано в билета. Като ще продават билети с номерация, да си възстановят номерацията на седалките. Но това бе по-малкият проблем. Другият бе с трагичното озвучение. Ако феновете се бяха сетили за този недостатък, вероятно щяха да си докарат собствена апаратура. Но за кое по-напред да мислят. А озвучението е много важна част от такива празници. Не се чуваше кой излиза, за какво го награждават, а в такива моменти трябва звукът да сваля сърцето в петите ти, чорапите ти да започнат да се разплитат. На стадионите в Европа, като започне да говори дикторът, и кожата ти настръхва. А на "Васил Левски" вероятно някой нещо не бе изчислил още при генералния ремонт преди години. Не знам си какви децибели щеше да има, а на практика дори на обикновени мачове трудно се чуват съставите на двата отбора. Да не говорим, че при юбилеи и такива тържествени моменти трябва и в дикцията на водещия да се долови празничният момент на събитието. Този стадион, макар и реновиран, си е тотален соц точно заради такива уж дреболии. Да не говорим, че "Васил Левски" няма табло, а явно всеки наемател си търси видеостена.
Желю Станков, в-к "Тема спорт"
