Сид Лоу, Guardian
Както Рим, който е доминирал в Европа през вековете, така и империята на Барселона достига своя неизбежен залез. В продължение на пет години стилът "тики-така" властваше по терените на Стария континент и затова Пеп Гуардиола, каталунският Юлий Цезар, заслужава цялото уважение. Той бе мозъкът на разрушителната машина, в която се превърна Барселона, а генерал Лионел Меси бе главната действаща фигура в стратегията. В периода 2006-2011 този тим спечели всичко (3 пъти Шампионската лига, 4 пъти титлата в Испания плюс още куп значими отличия) и ще остане завинаги в легендите. Откакто Гуардиола пое отбора през 2008-а на мястото на Рийкард, тимът достигна върха си, печелейки общо 13 трофея.
Това ли е краят на победоносния цикъл, попита в. "Ел Мундо". 63% от участвалите в анкетата отговориха с "да". Мнозина винят антифутбола на Челси за отпадането, но проблемите на Барселона започнаха много по-отдавна. Още през лятото в мачовете за Суперкупата на Испания се видя, че местният съперник Реал Мадрид започва да намира верния път за противодействие. Лео Меси има 63 попадения през кампанията, но тимът се оказа твърде зависим от неговото представяне. Когато той няма ден или не успее да се разпише, каталунците много трудно печелят мачовете си.
В рамките на четири дни Барселона загуби всичко, но феновете все още не искат да повярват, че цикълът е свършил. В Берн през май 1961 г. каталунците играят първия си финал. Тогава гредата спира блаугаранас отново и отново. Бенфика печели КЕШ, а Барселона не може да проумее как се е случило. "Майко мила, това не може да се повтори", каза тогава звездата на тима Луис Суарес. Това даде началото на нови 31 години чакане, за да стъпят каталунците на европейския връх. В това време всичко лошо, което можеше да се случи, се случваше.
Включително четирите пропуснати дузпи на финала срещу Стяуа (1986). Песимизмът бе обзел всички завинаги. Сега обаче е различно. Никой не освиркваше играчите на Пеп след провала срещу Челси. Феновете продължават да са горди със своя отбор. Причината е, че най-сетне Гуардиола, подпомаган от ценностите на Кройф, успя да установи стабилността, която липсваше преди. Въпреки че тимът загуби, никой не си помисля да прави призиви за оставка. Няма отбор, който да умее да печели всеки един мач, нали? Барселона имаше над 40 удара в двата мача срещу Челси, удари четири греди, изпусна дузпа и имаше отменен гол заради засада. Петер Чех направи спасявания, каквито Виктор Валдес не можа. Само Шави осъществи повече пасове, отколкото целият отбор на Челси. Когато Торес получи топката за своя гол, всичките 10 полеви играчи на Барселона бяха в непосредствена близост до наказателното поле на лондончани. Тимът има нужда от план Б в ситуации като тази срещу Челси. Този резервен план, тази алтернатива в атака до известна степен бе намерена в лицето на Златан Ибрахимович.
Има период в престоя му на "Hoy Камп", когато шведът се представяше доста силно. Въпреки това Гуардиола реши да се освободи от него. В крайна сметка така и не се намери постоянен нападател, който да се окаже идеалният вариант за партнъор на Лео Меси. Друг елемент - в настоящия си стил на игра Барселона е прекалено уязвим в защита с оглед на липсата на достатъчно добра физика и височина на играчите. Челси се възползва от това, както се възползва и Реал Мадрид в събота.
