1. Novsport
  2. Коментар
  3. Защо продължаваме назад?

Защо продължаваме назад?

В БФС един щрака с пръсти, втори спи дълбоко, трети продава коли, а футбол кой ще прави и кога?

Защо продължаваме назад?

В дните, в които селекцията ще става все пo-отворен процес, а резултатите от контролите все по-незначими за сметка на играта, е редно да погледнем малко по-напред, а не мач за мач и сезон за сезон.

 

На практика българският футбол е губещ финансово продукт. Националните отбори не могат да заработват пари, а първенството ни става все по-малко атрактивно за спонсори, рекламодатели и телевизии. И всичко това продължава да бъде администрирано от екип, който доскоро минаваще за знаков. Така наречените Четвърти в света начело с Боби Михайлов обаче се оказаха само една лесно чуплива черупка и вътре нищо. Зад фасадата на приятелството се откроиха вечните интереси. Един щракал с пръсти, вторият спал непробудно по няколко дни, покрай тях трети разбирал само от продажба на автомобили, а четвърти се специализирал в производство на хапчета. Тоест героите вече не са никакви герои. Самоизядо-ха се точно на 20-годишнината от най-големия ни футболен успех.

 

Въпросът сега пред нас като аудитория е дали същите тези доскорошни любимци на спортната част от обществото ни са способни да превърнат футбола в интересен и привлекателен продукт.

 

Интерес има, няма стратегия

 

Най-напред е необходимо да бъде изготвен нов Устав на БфС с нови правила. Сега е ясно, че Боби Михайлов се навежда по няколко пъти на година, непрекъснато се разкрачва в различни посоки и в крайна сметка винаги е сух и неговото не се губи. Така няма как да стане. Трябва да се образува независим орган, който да контролира работата на футболната централа. Не може националните отбори да са последна дупка на европейския кавал, а първенството да е все по-безинтересно. И всичко това да продължава до безобразие.

 

За да имаме силен национален отбор, трябва отнякъде да се появи ново поколение качествени футболисти. Но такива не могат да бъдат нарисувани, необходимо е производство. И стига сме се оправдавали с липса на терени и бази. Това няма как да стане държавна политика, защото държавата си има много други проблеми за решаване и дупки за запушване. Новият спортен министър Красен Кралев говори благи приказки за нов закон за спорта, но много преди него го правиха по подобен начин без видим резултат.

 

Не един и двама предприемачи направиха частни школи, които са независими от традиционните големи клубове, които от своя страна отговарят на предизвикателството, като подобряват условията. Има достатъчно деца, които искат да тренират и съвсем не са верни алабализмите за електронните игри, смартфоните и луксовете на новото време.

 

Крещяща обаче е нуждата от инвестиции в специалисти и програми за подготовка. Или ние трябва да пратим хора да гледат и да се обучават в чужбина, или трябва да платим на хора отвън да ни отворят очите. Иначе хубаво си говорим за условия и бази, но в края на краищата е необходим интелект. Няма как да стане така - всеки, който спре да бъде футболист, да хване хронометъра и свирката и да започне да тренира деца. Искат се много знания, усвояване на методика, курсове на обучение.

 

Във всеки отчет на Боби Михайлов се споменава за някакви програми, за някакви курсове на млади специалисти, за обучение, за специализация. Ама къде са тези треньорчета, къде са им придобитите знания, къде те прилагат "откраднатото" от чужбина? Тук ли са, няма ли ги, работят ли? Нали виждаме каква е разликата, когато играят български срещу чуждестранни юноши. Нашите винаги са по-дребнички, по-бав-нички, по-неподредени и изобщо винаги е въпрос на време кога точно съперникът ще вкара първия си гол. И това не е от вчера.

 

Изключения като Антонио Вутов и Краев от Левски и Чочев винаги ще има, но тези младоци като че ли са орисани след като отидат в чужбина, да гледат отблизо тренировките на мъжкия отбор и в един момент да се отчаят. Но хайде, 'Герена" е объркана система, защото там продават от финансов зор, иначе щяха като Литекс да наложат играчите в А група и едва тогава да ги трансферират, и то за по-добри пари. Но вижте колко школи и колко клубове има в България и колко висо-кокаратови играчи излизат.

 

А питате ли се защо въпреки все пак някаквото производство на таланти нямаме успехи с националните отбори под мъжкия? Пак до треньорите опираме и до политиката на БфС. Едни и същи имена се въртят на различните възрастови групи, големи приказки чуваме, но накрая нищо не виждаме. При правилна политика и избор на треньор един специалист трябва поне веднъж да направи отбор, да го закара на първенство, където да бъдат продадени няколко играчи, примерно за 3-4 милиона евро, които да влязат във футбола ни, тези пари да завъртят машината, да се инвестира в други треньори, включително и вносни и така да се тръгне в положителна посока. С наличните сега специалисти, които видимо са добри на теория, но на практика няма нищо, не стават нещата. В БфС вероятно има хора, които получават пари, защото се водят отговорници на направления. Нищо против Емо Костадинов, но според Любо Пенев той дори не гледа мачове от ресорните му отбори, защото му се спяло. Разбирате ли, несериозно е всичко това и не е виновен Костадинов, както и колегите му от разните подразделения и звена. Системата ни просто е такава. Закостенели мозъци и овче бездушие, ден да мине, друг да дойде и мач за мач. Така не става, някой в този Български футболен съюз трябва да разклати сградата, да събуди Системата и да хвърли всичко в коша. След което да вземе един бял лист, да наплюнчи молива и да въведе нови изисквания и програми.

 

А най-интересното от всичко това е, че Боби Михайлов е наясно накъде духа вятърът, но явно няма воля, сили и капацитет да обърне посоката.

 

Таванът е Лудогорец

 

Оттам нататък е ясно, че няма как да има силен национален отбор, без да имаме сериозно присъствие в чужбина. Тук таванът като представяне е Лудогорец и той трудно може да бъде поддържан. От зор заман в представителния тим са фигури като братя Миневи, които не са първа младост, а в средата нещата се въртят около Светослав Дяков. Който ако имаше накъде да се развива повече, щеше да го направи на друго място. Но понеже след Стилян Петров нивото слезе на Дяков, трябва да отчетем, че скоро и това ще е много, ако на Симеон Славчев не му потръгне. Но тук говорим за някакви единици, за някакви изключения. В по-футболните страни вероятно обсъждат между 7 и 10 дефанзивни полузащитници, тук с условия и недомлъвки говорим за двама-трима. А Светослав Дяков и партньорът му в националния тим Владимир Гаджев не са в чужбина поради гореизброените причини. Кариерата им при юношите е стартирала с тренировки от старите тефтери, възстановяването и медикаментите са били допотопни и изобщо те са оформени като футболисти при други условия и други треньори. Я си ги представете тях в първенствата на Англия, Испания или Германия. Вероятно няма да се доредят изобщо до стартов състав, каквото се случва на таланта Тодор Неделев. Как да издържат на темпото, как да поддържат конди-ция, като "моделирането" им е сгрешено много отдавна.

 

10 отбора в елитната група

 

Какво им предстои на Дяков и Гаджев в следващите два месеца? Те ще гледат официални мачове по телевизията и ще играят неофициални я в Анталия, я в Кипър, я в Сандански. БфС винаги уцелва момента, в който лошото време е оправдание за лошите терени, сякаш България е страната с най-студения климат в Европа. Доказано е и практически, и финансово, че тази формула на първенството не работи. Много голямата зимна пауза на практика не само прекъсва процеса и интереса на публиката, но и забавя развитието на футболистите. Тези дълги прекъсвания са и като стрес за организма. Докато се настроят за мачове, те свършват, а докато свършат след мижавата лятна пауза, пак е време за лагери, след които следва ранно отпадане от евро-турнирите и после пак мижа да те лажем.

 

С цялото ни уважение към всеки, който продължава да дава много или малко пари за футбол, но на такива терени като на "Тича", на "Лаута", на "Надежда", в Ловеч няма как да има качествена игра.

 

Ситуацията е - върти го, сучи го и все не става. Което обаче не означава, че промени не трябва да се търсят. А напротив! Щом не стават нещата с 12 отбора и 2 плейофни групи, нека участниците бъдат сведени до десет и 4 пъти всеки срещу всеки, докато футболът ни не се нормализира до степен такава, че да има отново 14, че дори и 16 отбора, които да имат възможност да функционират на професионално ниво. Като под професионално ниво съвсем нямаме предвид клубове, които влизат в А група с ясната цел да вържат бюджета с 2 точни резултата на сезон, а след това да си избират на кого да пречат да стане шампион и на кого да помагат. Като и това, разбира се, се отразява на бюджета им.

 

Има ли изход?

 

Ако Боби Михайлов намери някаква реформаторска воля, ще му се наложи периодично да плаща някаква цена, която да му помогне да се възпроизвежда като власт. На практика той и хората около него нямат реална опозиция, или ако такава се надигне, тя бива приобщавана с обещание за някаква благинка. Тежко и горко на футбола, ако БфС продължава да работи по този начин. Боби е ученик на Вуцовата школа и засега показва, че е наизустил основните правила - винаги трябва да се намери пътят към недоволните и да им се покаже, че може и още по-зле. Това да опитваш да откаАеш хората от това, което им харесва, е голямо изкуство. Непрекъснато да ти повтарят какви са опасностите и ти отново и отново да допускаш едни и същи грешки, това не е никак лесно. Човек като превключва каналите и види последователно български мач и такъв от европейско първенство, има усещане, че това са различни спортове. Излиза, че на нас ни е хубаво да продължаваме по този начин, но не както призовава Кубрат Пулев напред, а назад. Всички се развиват, а ние стоим и гледаме, като все едно не сме оттук и сме за малко. Изход има, а това, че клубовете не се развиват по най-добрия начин, е ясно. Но БфС има как да промени правилата така, че да ги дръпне към правилното хоро. 

 

Желю Станков, вестник "Тема спорт"

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача

На кого пречи Илиан Илиев

Някой се опитва да лансира смяна на треньора след първата загуба на България в 10 мача

Кой иска да посегне на "златната кокошка" за родния футбол Лудогорец

Лудогорец осигурява милиони на всички клубове от efbet Лига всяка година