В последните години българският футбол изпитва какви ли не проблеми. Липсват бази, липсват пари, липсват и резултати. Една тенденция обаче се затвърждава и през настоящия сезон и се набива все повече на очи. Един от най-важните постове във футбола - този на централния нападател малко по малко изчезва. По терените на „А" група в момента могат да бъдат забелязани все по-малко тарани. Ако трябва да бъдем точни, те могат да бъдат преброени на пръстите на двете ръце.
По стечение на обстоятелствата по-голяма част от отборите в средата на класирането, както и опашкарите използват т.нар. типични тарани. Останалите тимове, които се борят за титлата и местата в Европа, все по-често използват по-гъвкави схеми и тактически постройки. От една страна, това може да бъде обяснено с по-консервативния подход на скромните отбори, които разчитат на предпазлива игра и еднотипни центрирания. Друга причина обаче е и липсата на такива централни нападатели.
Като най-изявен таран в момента в „А" група може да се счита Николай Божов. Голмайсторът на Славия съчетава в себе си типичните качества за своя пост - отлично пази топката, бележи често, играе прекрасно с глава. Не са обаче много играчите, които отговарят на тези характеристики. През настоящия сезон има още едва четирима или петима души, които са сред изчезващия вид на тараните. Един от тях безспорно е Светослав Тодоров. Тоди прекара дълги години в Англия, където усъвършенства качествата си, в момента той е един от най-безпощадните нападатели в „А" група - когато му падне топката, рядко прощава. Друг представител на изчезващия вид нападатели е Тодор Колев. През този сезон таранът на Лудогорец рядко попада на терена. Сред останалите най-изявени тарани в „А" група са Преслав Йорданов от Локомотив Сф и Крум Бибишков от Миньор. През този сезон Преслав започна да вкарва редовно, докато Биби е водещ голмайстор на перничани.
Останалите отбори в „А" група обаче не залагат на деветки. Хвърляйки един поглед в голмайсторската листа на първенството, прави впечатление, че най-големите голаджии не са типични централни нападатели. В ЦСКА с най-много попадения до момента е Янис Зику, който играе на върха на атаката. Той не е типичен централен нападател, но го слагат там, защото няма кой друг да вкара. Единствената деветка на червените Мишел Платини от скоро играе или атакуващ халф, или сърдитко.Водещи голмайстори на Лудогорец са Марселиньо и Емил Гъргоров. При тях положението е същото, но в Разград се играе без таран заради печелившата схема, наложена от Ивайло Петев. В останалите водещи отбори също няма типични тежки центрове - за Черноморец вкарват халфовете Жужу и Асис, в Литекс - Христо Янев и Георги Миланов.
Само Левски разчита на таран, който вкарва, но от дъжд на вятър. Сините повече залагат на по-комплексния Иван Цветков. В Локомотив Пд също си
имат голаджия като Бази де Карвальо, но заради постоянните му контузии се налага Здравко Лазаров да се мъчи на върха на атаката. Куриозът обаче е в Берое, където при наличието на тараните Евгени Йорданов и Емил Ангелов се налага головете да вкарва централният защитник Ваня Дзаферович. Малко по малко обаче промените в играта налагат и промени при постовете. Така че няма да бъде далеч времето, когато ще броим типичните централни нападатели за изчезнал вид.
Германия и Италия са последните пристани
Две от четирите най-силни първенства в Европа останаха и последните пристани на централните нападатели, където те могат да виреят. Спед голямото изменяне на играта в Англия и Испания, където тя стана много по-бърза, традиционните устои се запазиха главно в Калното и Бундеслигата. Именно в тези две първенства играят и т.нар. старомодни централни нападатели тип таран. Като пример за твърдението идват Клаас-Ян Хунтелаар от Шалке, Марио Гомес от Байерн, Павел Погребняк от Щутгарт, Ведад Ибишевич от Хофенхайм, Клаудио Пизаро от Вердер, Златан Ибрахимович от Милан, Мирослав Клозе от Лацио, Диего Милито от Интер и др. Всеки от изброените в момента е и водещ голмайстор на тима си.
В Европа първи смениха подхода
Изчезващите централни нападатели не са проблем само в България. В последните години все повече отбори започваха да се отказват от типични тарани за сметка на по-дребни, но повратливи играчи. Пионери в това отношение станаха от Барселона, където доста време залагат на малокалибрени футболисти да водят атаката. Давид Вия и Лео Меси са само двама от представителите на тази теза. Други грандове, като Арсенал и Манчестър Юнайтед също се отказаха от типичните тарани и твърдо залагат на остриета като Робин ван Перси и Хавиер Ернандес.
В световен мащаб все по-малко отбори започнаха да разчитат на тактиката, която беше обичайна в последните години с двама централни нападатели. Традиционното 4-4-2 с много центрирания първоначално беше видоизменено в 4-3-3, за да се стигне до най-модерната и успешна схема в днешно време 4-2-3-1, където един разнообразен и бърз централен нападател върши много повече работа от старомодната деветка.
Възходът на фалшивите деветки
През този сезон стана много модерно да се говори за фалшивите деветки, които играят на върха на атаката. Безспорно най-добре от това се възползва отборът на Лудогорец, който разполага с много разнообразни играчи, като Марселиньо и Емил Гъргоров. Именно Бадема играе на върха в Разград и носи толкова главоболия на съперниците. В останалите отбори положението не е много по-различно, като се залага на „по-леки" нападатели, които да разчитат на надиграването с топка
в крака, отколкото да чакат центрирания от съотборниците си.
Фалшивите деветки обаче бяха въведени няколко години по-рано, като това направи Миодраг Йешич в ЦСКА. Генерала използва именно схема без типичен централен нападател в битките с Байер Леверкузен, които бяха спечелени с по 1:0. Тогава на върха на червената атака играха Емил Гъргоров и Христо Янев.
