Напрежението по високите етажи в ЦСКА толкова се вдигна, че има само два възможни изхода. Единият е да се получи късо съединение, при което щетите ще са непредвидими и ситуацията ще излезе извън контрол, а другият е просто да гръмне някой бушон. Обикновено в ролята на стопяем предпазител задължително влиза треньорът, който си тръгва, за да продължи да функционира криво-ляво цялата верига.
Всеки футболен клуб е минал през тази схема, но за ЦСКА в ерата „Титан" това се превърна в разпознаваем почерк дори и за хората, които следят съвсем повърхностно ставащото в клуба от чисто фенски интерес.
Бизнесмените показаха как ще действат още при първите си официални ходове на „Армията". Тогава на големия Димитър Пенев бе даден само един мач толеранс, преди да бъде сменен от племенника си начело на отбора. Отпадането от Пирин (Бл) за Купата на България бе достатъчно да бъде посочена вратата на легендата на „червените", а по-късно се разбра, че рокадата Пенев-Пенев отдавна е била планирана, като се е чакал само първият грешен ход.
Самият Любо издържа точно година в клуба, преди да му размахат пред носа старата оставка. След него се изредиха бързо Йоан Андоне, Адалберт Зафиров и отново Димитър Пенев. После горещата щафета пое Павел Дочев, но бързо я подхвърли в ръцете на Гьоре Иовановски, който пък бе наследен от Милен Радуканов. Последният със сигурност е учудил дори и себе си с дългия си период при „червените". След него юздите пое несъвместимият дует Драголюб Симонович-Димитър Пенев, който бе толкова абсурден, че е цяло чудо как не се разпадна в рамките на една седмица.
От началото на пролетта Стойчо Младенов е начало на тима, но публичните му търкания с шефовете правят лесно предвидима и раздялата с него. Интересен е само начинът, по който ще се случи това, за да не водят следите директно към собствениците.
За „червената" публика това вече са кратки разкази с очакван край. Всеки треньор, който дръзне да не изпълнява прищевките на босовете, си тръгва, като обикновено напускането му е предствяно „по собствено желание". По-внимателно вглеждане във фактите обаче показва, че някои от специалистите въобще не са имали намерение да напускат. Първият бунтар бе Любо Пенев. При него дълго време се водеше война на тихия фронт, като в края й треньорът дори не намираше за необходимо да вдига телефона си. Неговият случай бе решен с изваждане на прашната му оставка от бюрото на Димитър Борисов, която се оказа, че няма давност. Йоан Андоне пък си събра ужасен багажа, след като фен го нападна при нахлуването на публиката на терена на мача с Локо в Мездра, като едва ли някога ще се разплете от кого бе поръчано това безумие.
Павел Дочев също нямаше никакво намерение да напуска, убеден, че е част от дългосрочна стратегия, но се предаде в момента, в който бе изведен скришом с кола от стадиона в Севлиево. След това той призна, че се е почувствал като „престъпник, изнасилил непълнолетно момиче". Усетил любовта на публиката, Милен Радуканов също се заинати да затвори вратата на „Армията" о т външната страна. На него обаче бе достатъчно да му се спретне един вътрешен преврат от тарторите на тима, които да не се напрегнат в един-два важни мача. Изглежда, че целта на шефовете от „Титан" е не само да не плащат обезщетение на сменяните като носни кърпички треньори, а дори да търсят неустойки от уволнените специалисти. Така поне се процедира в случая с Дочев, които призна, че собствениците са завели дело срещу него, което обаче в крайна сметка е било спечелено от немския възпитаник.
В момента е актуален кроежът на шапка на Стойчо Младенов. Треньорът заяви на сбора на тима, че ще работи без пари в отбора, докато го изгонят. Това е лоша новите за собствениците, които пак трябва да търсят алтернативни методи, за да представят раздялата си с него, като „доброволна" или дори по желание на треньора с наивния мотив „по семейни причини”. Този порочен затворен кръг в ЦСКА може да бъде наречен „заварено положение". В такова се озова Любо Пенев, който застана начело на отбора, без да е правил селекция и подготовка още в началото на 2009 г. Като че ли това изискване се оказва задължително за всички треньори след него. В „заварено положение" бяха Адалберт Зафиррв, Гьоре Иовановски, Милен Радуканов, Дуци Симонович, а Димитър Пенев два пъти е изпадал в подобна ситуация.
Единствено Йоан Андоне, Павел Дочев и Милен Радуканов са водили спокойно цяла подготовка, но те не са имали дума по селекцията, а и това, което ги обединява, е, че са си тръгвали бързо след началото на сезона. Стойчо Младенов също дойде след изиграването на първия официален мач и поне засега води подготовката. Той обаче няма водеща роля при селекцията, което подсказва и, че едва ли ще изкара цялата есен на „Българска армия".
Христо Бонински, в-к „Меридиан мач”
Завареното положение на „Титан”
Почеркът на босовете е да измислят всякакви схеми, с които да махат неудобните треньори
