Илиан Илиев: Не искам да се разделям с Тодор Христов

- На първо място трябва да кажа, че той е много интелигентно и възпита­но момче, което се вслушва в това, ко­ето му се говори. Него го чака много добро бъдеще, ако продължава да се готви по същия начин. За разлика от много свои връстници не е самоук, кое­то до този момент му помага във фут­болно отношение.

Какво по-точно имате предвид?

- Говоря за дисциплината, която спаз­ва по време на тренировките, а и като цяло. С Тодор Христов никога не съм имал проблеми от такова естество, защото той много добре знае какво ис­ка и как да го постигне. Не се поддава на изкушения, макар че е млад и му се ходи по дискотеки. Разбира много доб­ре, че за да вдига нивото си, трябва да прекарва повече време на терена и са необходими много лишения. Това е разликата меж­ду него и голяма част   от младите футбо­листи в България. У нас е пъл­но с провалени футболни таланти.

Кого визирате?

- Не, няма да е коректно да говоря с имена, не искам да обиждам никого, факт е обаче, че има много млади игра­чи с качества, които не се възползват от шанса, който им се предоставя в клубовете.

По думите ви да разбирам ли, че То­дор Христов е изключение?

- За доброто на българския футбол е да има повече футболисти като него. Амбициозни и дисциплинирани - такива, заради които си струва да практику­ваш треньорската професия. Няма ни­що по-хубаво за един треньор от това да вижда как младите израстват пред очите му с всеки изминал мач.

Коя е най-силната страна в играта на Тодор Христов?

- Дрибълът на скорост. Това е най-силното му качество, особено когато хване противника в крачка. За всеки за­щитник е много трудно да улови рязка­та смяна на посоката, което Христов го може. Разбира се, има още какво да учи в този компонент от играта. Ос­новата обаче я има, остава само да надгражда.

Прави впечатление, че българските футболисти изпитват сериозен проблем, когато топката трябва да се центрира. Как се справя той в то­ва отношение?

- Вярно е, че не са много играчите в А група, които притежават добро цент­риране, но затова до голяма степен са виновни и треньорите в самите клубо­ве. Тодор значително подобри центри­рането си, особено на скорост, което е много по-трудно, отколкото да изсип­ваш топката от спряло положение.

Има ли нещо, което го отличава от останалите на този пост в А група?

- Познавам повечето футболисти в шампионата. Това, с което Христов превъзхожда колегите си, е, че не губи време за обработване на топката. Много от играчите в А група първо я спират и едва тогава тръгват да надиграват противника един на един. При Тодор това го няма. Той е свикнал да поема топката в движение, за да придаде повече скорост на атаката.

Да поговорим за слабите страни? Какво куца в играта му?

- Като всеки български футболист трябва да се научи да играе и с двата крака, а не само с единия. Неговият си­лен крак е левият. Ако иска обаче някой ден да стигне по-високо ниво, е задъл­жително да борави и с десния. Такива са законите в съвременния футбол. В доб­рите първенства футболистите стре­лят и подават с двата крака, играта става все побърза, никой няма да те чака да си гласиш топката на удобния крак.

Макар че се подвизава в атака. Христов вкара малко голове този се­зон. Защо?

- Не съм съгласен с подобно твърде­ние. Позицията, на която играе той, обикновено се свързва с последния, голо­вия пас. Това е другото нещо, на което трябва да обърне внимание. Притежа­ва добро подаване, но понякога изпуска момента. Трябва да се бори и повече за първа топка, да влиза по-твърдо в единоборствата. Тези неща много пъти съм му ги казвал, обръща им внимание по време на тренировките, но е нужна още практика.

Футболистът бе пред трансфер в ЦСКА през зимата, но сделката про­падна в последния момент. Повлия ли това върху формата му?

- Имаше един-два мача, в които бе­ше разколебан, но след това заигра по начина, който се искаше от него. Разго­варяхме двамата по този въпрос, той ме увери, че всичко е наред и му се иг­рае в Берое. Малко или много е нормал­но за един млад футболист да се влияе от това, което пишат вестниците за него. Радващо е, че той остана здраво стъпил на земята, не летеше в облаци­те от интереса на ЦСКА. Не ми се иска да се разделям с футболист като него, но нямаме право да спираме развитие­то му. Желанието му е да отиде в Левски, надявам се там да доразвие ка­чествата си и да се утвърди в титу­лярния състав.