Пари има, но не знаем как да ги харчим

В обърканата схема на финансиране и управление на българските клубове от години трудно се ориентират дори икономисти с по няколко дипломи. За масовия потребител на продукта от родните терени проблемът се свеждаше до това, че повечето отбори се издържат по системата „Пари нема, действайте!“

Санкцията на УЕФА за Левски обаче показва точно обратно-то поне за първата част от този призив. Оказва се, че пари има, но мнозина не знаят как да ги харчат. „Сините“, в напъните си да излъскат старата слава, натрупаха нови и нови задължения. Дълга редица от грешни ходове в менажирането на клуба го задъха не само спортно-технически, но и финансово и това не е тайна. След като заплатите се бавят с по месец-два, а исковете от оказали се ненужни бивши служители се множат като гъби след дъжд, няма как да очакваме, че приходите на „Герена“ ще са повече от разходите. Въпросът е тези санкции от УЕФА да мотивират всички, ангажирани с управлението на клуба, да действат далеч по-внимателно при всеки един трансфер и при всеки нов договор с някои от настоящите футболисти.

Няма как да се дават заплати, конкурентни на първенства като холандското, белгийското, португалското, гръцкото..., а резултатите да са по-лоши от тези на казахстанските представители в турнирите. Спасението е в тоталното и трайно прочистване от недоразумения като Кевин Бру, Пламен Димов и сие, за които се плащаха не само солидни трансферни суми, но и добри месечни възнаграждения. Макар и несъпоставими едно с друго, те са в равна тежест за бюджета. Още по-голям минус към сметката идва от цялото скаутско звено, начело с Дончо Донев, което одобри дългата поредица от ментета, които ни късат нервите в последните години.

Еуфорията, която заля някои цесекари от новината за евросанкцията, е доста сиромашка радост. Докато собственият им лиценз продължава да виси със страшна сила, случващото се в Левски извън терена е най-малкото им успокоение. Там поне опитаха да прочистят бъговете, трупани с десетилетия, и рестартират чрез продажбата на акции, но явно „червеното“ обединение няма как де се случи под знамето на Александър Томов.

Хубаво е, че поне Стойчо Младенов прави отличен рейтинг и води отбора си от рекорд към рекорд в тежките дни на криза. На левскарите им остава да се усмихнат. Все пак в навечерието на вековния юбилей тимът не само направи вдъхновяващо полувреме, преди дъждът да удави футбола в Ловеч, но се нареди до колоси като Манчестър Сити и ПСЖ, па макар и в черен списък.

Людмил Христов, в-к „Меридиан мач”