По дяволите футболът, Левски празнува

Ако Левски беше обикновен футболен клуб, щеше да отбележи 100-годишнината си по обикновен начин. Всичко щеше да е организирано отдавна, всички детайли щяха да са уточнени и щеше да се чака датата на голямото събитие. Като в последните месеци щеше да има много предхождащи мероприятия, а на самия 24 май щеше да е само кулминацията.

Левски обаче не е обикновен футболен клуб и ако някой, който е бил вътре или по какъвто и да е начин е свързан със сините, не го е разбрал, сега е моментът да усети за какво става дума.

Тези дни много от футболистите и деятелите на Левски къде тайно, къде явно, къде тихомълком споделят, че все още не са получили покана, официална или устна от клуба, за да се включат в тържествата. Първо, тържества е много помпозна дума и се отнася за обикновените клубове, където има организация и ред. А както вече много добре знаем, в Левски няма такива филми. Положението е „твой човек се удави и въобще не го чакайте".

Но някой от Левски или по-точно от хората, които се занимават с организацията на юбилейния мач с Лацио, вече трябваше да е обяснил на цялата синя част от България, че в момента няма как да има разделение на тези, които трябва да платят, за да се състои всичко, и на онези, които очакват специални покани, за да участват по някакъв начин. Тоест, който се чувства лев-скар по душа, да си закупи билет или по-скъпо място и да заповяда на стадиона. И така е правилно, за да няма после сърдити легенди и недоволни деятели. Защото така или иначе няма как да се прави квалификация на повече и по-малко заслужили.

Конфузната ситуация вече е налице, защото се появиха неясноти. Знае се само датата, ясен е съперникът. Цветята, розите и потупванията са за друг път или за обикновените клубове, които отдавна са нагласили всичко, а легендите биват взимани от домовете им с лимузини, а на стадиона по-хапват черен хайвер и пийват шампанско. При Левски това няма да го има. Положението е такова, че юбилеят се прави не от собственика на акциите на клуба, а от хилядите собственици на идеята Левски, на тези които по един или друг начин са приели Левски за начин на живот и за първа необходимост след слънцето и въздуха.
Идеята накратко е такава: Елате да се съберем в гората, да се прегърнем, да отроним по една сълза и да запеем. Горския Тодор Батков временно сме го изгонили, за да не ни се пречка, а и без това нито знае свежи вицове, нито лафовете му са нещо повече от тъпи. Партито в гората си го правят хилядите ловджии и всеки си носи от тях каквото има -един туба вино, втори дамаджана с ракия, трети бидонче с туршия и така нататък. Всички сме равни, няма легенди, няма фенове -празникът си е наш. Ето това трябваше да се каже в самото начало. Това му е необикновеното на Левски, а и точно такъв тип отпразнуване на 100-годишнината ще влезе в световната история. Събрали се запалянковците, платили си организацията и си направили зарята, наели си и музиката, викнали си мажоретки и фокусници, направили си веселото и така Левски е преминал към второто си столетие. Не е ли по-готино така?

Само така нареченият главен организатор пресоли манджата. В своя си натрапчив и твърде често досаден стил Константин Папазов се опитва едва ли не да убеди всички, че ако не е той, Левски никога няма да навърши 100 години, а вечно ще си остане на 99. Не е редно да се натъртва кой какви пари е смъкнал от Левски преди няколко години и пропорционално кой колко трябва да дари за тържествата. Бившите играчи си имат глави на раменете, имат си своето достойнство и сами могат да преценят под каква форма да се включат. Ако им бе обяснено с думи народни като примера по-горе с горското парти без горския, че на стадиона всички ще са равни, щеше да е някак си по-симпатично. Дайте пари, пускайте есемеси, юруш на маслините и всичко това всеки ден се лее от необятния ефир. Чак сега можем да допуснем какво му е било преди време на покойния Владимир Грашнов, който спонсорираше баскетболния Левски и обясняваше как Тити Папазов обикаля из София и вие като линейка.

Все пак който се чувства левскар, най-добре знае как съпричастно да се включи със средства за юбилея. Няма нужда непрекъснато един човек да рони сълзи, да обяснява историята на клуба и да анонсира личен провал, ако стадионът на 23 май не е пълен. Тези, които ще отидат на мача с Лацио, едва ли ще го направят само и само за да се чувства Папазов пълноценен и успял организатор. Те ще го направят, защото са от Левски. А както вече обяснихме, Левски е необикновен клуб и ще празнува по свой си начин. На таза дата, а и на следващата, 24 май, те изобщо няма да се интересуват каква е играта на отбора. Сезонът е изгубен, футболът вече е по дяволите. Те са Левски и имат рожден ден! Стават на 100 години и празнуват по свой си начин. И персонални покани не се раздават, всеки е добре дошъл и да носи, каквото има от вкъщи.

Желю Станков, в-к „Тема спорт”