Ясен Петров: Треньор съм от ученик

Старши треньорът на родния Левски Ясен Петров даде интервю за списание „Four Four Two”, в което говори за отношенията си с Георги Иванов, настоящето и бъдещето на „сините”.

Изглеждаш безкрайно спокоен, особено извън терена. Лесно ли се работи с човек като Георги, чийто нрав е доста по-буен?
- На този етап работим в изключителен синхрон. Изглеждам спокоен, но на терена е различно. Знаеш ли, че с Георги сме една и съща зодия? Да, различни сме като темперамент, но синхронът ни е добър.

Имали ли сте безсънни нощи в бистрене на селекцията или когато е трябвало да вземете важно решение за състава?

- Случвало ни се е да стоим будни до 4-5 сутринта, да дискутираме и анализираме. Не е лесно в напечени ситуации да се вземе правилното решение. Когато има много мисъл, много обсъждане, се налага да се прави компромис с личното време и съня.

Спомняш ли си кога започна да се интересуваш от треньорската професия? И записвал ли си методите на своите наставници?

- Щом започнах да се занимавам сериозно с футбол, стартира и треньорската ми кариера. Бях селекционер на училищния отбор в Пловдив и спечелихме районното първенство, после бяхме избрани 4-5 момчета в интерната на АфД Тракия. Бях не само селекционер, но и капитан. Знаех докъде стигат възможностите ми да катеря професионалната стълбичка като футболист. Бях много млад, когато бях казал на моята съпруга, че ще стана треньор. Тази професия ми доставя много повече радост, отколкото като играех футбол. От доста хора съм откраднал по нещичко, взимал съм позитивното от всеки треньор, а ако си бил внимателен, винаги може да го сториш. Но човек е длъжен да се развива, животът е много динамичен и трябва да си готов да вървиш напред. Случвало ми се е да извличам и позитиви от разговори. Трябва да търсиш своето, да задаваш въпроси, за да получаваш необходимите отговори.

Кой е отборът, в който си играл, приближаващ се най-много до идеала ти за футбол?

- Футболът, който съм играл аз, няма нищо общо с този сега. За мен добрият, правилният футбол е печелившият. Този, който доставя истинско удоволствие на зрителите, е темпо футболът, директният футбол. Това е начинът, по който искам да изглежда нашият отбор. Да сме доминиращият отбор, този, който налага темпото, търси вратата, играе зрелищно. Това е в крайна сметка причината хората да caна стадиона. Търсят зрелище, силни емоции. И ми се иска нашият отбор да им ги доставя.

Нееднократно натякваш, че искаш Левски да радва феновете. Вмачовете отначалото на сезона обаче си проличаха проблеми в защита инай-вече в атака. Несе ли превръщате в отбop, зависещ твърде много от Гара Дембеле?

- Пожелавам си такива да са ни проблемите. Те са главно от естеството, че създаваме твърде много положения. Преди да дойда на тази среща, разгледах статистиката от началото на сезона в А група. Ние сме отборът, отправилнай-много удари във и извън рамките на вратата. Подценяваме в последния удар доста от ситуациите, това е наша слабост. Работим много в тази насока. Въпрос на време е футболистите да разберат, че само когато повишим КПД-то си, ще повишим и класата. Гара е от футболистите, които в много голяма част от мачовете се стараха страшно много. Той е на позиция, на която трябва да оползотворява труда на своите колеги. Прави го по най-добрия начин, трябва да продължи да работи. Дай Боже, всеки да има такава зависимост. За защитата - ние сме нов, млад отбор, в който добрият синхрон е въпрос на време. Но играем в сгъстен цикъл, не разполагаме с необходимото време, за да можем да изгладим дребните детайли, за да поработим в насока за по-добър синхрон. В движение трябва да се справяме с нашите проблеми. Хубаво е, че в голяма част от мачовете успяваме на базата на играта да изчистим грешките.

Позицията на Христо Йовов в средата на терена е хрумване на Георги Иванов още от миналия сезон. Интегрирането в тима на младите по чие настояване е - негово или твое?

- Левски има политика, а школата е неизменна част от нея. Всеки, който показва качествата си, се опитваме да интегрираме в първия състав. Отново отварям скоба - стараем се по най-добрия начин да предоставим добри условия за младите, но останалото зависи от тях - как използват шансовете, които им се дават; от тренировките, да израснат; да се трудят допълнително, във фитнес залата, с кондиционния треньор. От тях зависи да успеят. Много обичам работата с младите, няма треньор, който да се лиши от услугите на млад играч.

В тази връзка, би ли рискувал във важен мач в Европа да заложиш на състав, наподобяващ тези срещу Калиакра и Сливен? Вярваш ли, че младите биха издържали психически, при положение че опитните се разколебаха сериозно след загубата от Спортинг насред Лисабон?

- Даваме възможност на младите, правим ротация, понякога може да не се получи, както в Сливен. Но самият факт, че им предоставяме шанс, показва, че разчитаме на тях. Въпрос на много труд е, с участията се трупа само опит. Но трябва все по-трайно да показват с представянето си, когато разчитаме да решават мачове, че заслужават да започват в стартовия състав.

Все още ни е трудно да разберем колко строг човек си. Би ли толерирал да имаш в отбора си човек, който пуши цигари и обича нощния живот, при положение че на терена и в тренировките е перфектен?

- Имам максима - ако футболистите са професионалисти, са наясно с вътрешния правилник, какъв е вечерният час, трябва да го спазват. Относно личният им живот - не сме полицаи. За мен е важно как са в тренировките и мачовете. Ако някой смята, че футболът пречи на личния му живот, просто да спира да играе футбол.

Ако можеше да си избереш предимство пред съперник, какво би било то? И защо?

- Да сме вкъщи. У дома и стените помагат.