Един от главните герои в мача Левски - Удинезе (2:1) преди 10 години - Христо Иовов, сподели пред „Меридиан Мач" какво си спомня от този епохален двубой. Той бе на път да се превърне в антигерой заради онзи незабравим пропуск в края на първото полувреме. Тогава от границата на малкото наказателно поле, той не улучи зеещата празна врата и прати топката високо в трибуните. Ето какво каза той пред нас за това положение и обстановката преди, по време и след историческия осминафинал за Купата на УЕФА.
„Помня, че преди срещата изминахме разстоянието от НДК до стадион „Васил Левски" за 25-30 минути. Толкова дълго не можехме да си проправим път. И то при условие, че движението беше спряно Имаше огромно море от хора по улиците. Този мач със сигурност е в топ 5 от новата история на Левски. Той ме хвърли от едната крайност в другата. За щастие всичко приключи отлично за Левски. Много пъти съм си мислел след това, че може би беше за добро, че пропуснах онова положение. Можеше да вкарам и да не продължим. Иначе никой не ме е упреквал за пропуска.
На полувремето всичко беше спокойно и не сме обсъждали тази ситуация. Не бих казал, че тя ми повлия и ме направи по-надъхан през второто полувреме, за да се реванширам. Сега се сещам, че в следващите дни на тренировки много пъти се опитвах нарочно да изпусна от такава позиция и все не успявах”, спомни си Иовов.
„Не се сещам точно след този мач къде празнувахме, защото тогава побеждавахме редовно. Редовно и празнувахме. Много са причините за тогавашните ни успехи. Бяхме страхотен тим и невероятен колектив. Имахме много силни футболисти и на Станимир Стоилов често му беше трудно да реши кой да играе. Отборът беше почти перфектен", добави Ицо.
„Дано някога тези велики дни за Левски се повторят, макар че ще е доста трудно. Спомените са хубави, но не трябва да живеем само с тях" - завърши Бижутера.
Йовов 10 години след знаменития пропуск: Опитвал съм много пъти да пропусна от там - не става
Дано някога тези велики дни за Левски се повторят, макар че ще е доста трудно, казва Бижутера
