Родолфо Ваноли бе спортен директор на ЦСКА неотдавна. Италианецът не остана дълго на „Българска армия", но направи впечатление с професионализма си. „Меридиан Мач" го откри на лагера на словенския отбор Копер, който води от година, за да говори за представянето на Италия на световното първенство и спомените си от работата в България.
- Господин Ваноли, какво е мнението ви за победата на Италия над Англия?
- Беше много труден мач. Усещаше се голямо напрежение и даже страх в отбора на Италия. Това бе нормално, тъй като от тази среща зависеше почти всичко в нашата група. Съставът на Италия ме изненада до голяма степен. Ние играхме само с един нападател - Балоте-ли, и с петима халфове. От всичките полузащитници обаче единствено Кандрева е външен халф, а другите са вътрешни. Това ни постави някои проблеми, защото ако Кандрева и Дармиан действаха много добре отдясно, то отляво нещата не се получаваха. Това бе така, защото ниТо Киелини, нито Маркизио са свикнали да играят в тази зона. От друга страна, Англия не е отборът, който беше преди години. Действат с ентусиазъм, но имат и много пропуски.
- Според вас кой бе големият герой за Италия?
- Марио Балотели. Знаете ли, в Италия обикновено очакваме всичко от него - както в позитивен план, така и в негативен. Той е голям нападател, но често се оставя да го води настроението, реагира като незрял младеж, което дразни много хора в страната ми. За мача с Англия обаче можем да му свалим шапка. Той направи голям мач, в който подчини изцяло представянето си на отбора.
- Разочарова ви ли някои от играчите?
- След успех обикновено не бива да виним никого. И все пак има играчи, които бяха под нивото си. В този списък слагам Киелини, който е много по-стабилен като централен защитник, отколкото като краен. Палета също не бе на нивото, на което може да играе.
- Сякаш отсъствието на Джанлуиджи Буфон не се отрази на отбора?
Буфон е от друга планета. Но Салваторе Сиригу има страхотно бъдеще. Той вече показва качествата си в ПСЖ, но и преди това бе отличен вратар в Палермо. Мисля, че никой в Италия не се е притеснявал, че Сиригу може да ни подведе в толкова важен мач.
- Докъде може да стигне Италия? финал?
- Футболът е ежедневно предизвикателство. Много рано е да се каже какво ще стане, никой не бива да се отпуска. За мен много важна роля ще имат хората, които в момента не са титуляри. В даден момент на тях ще им се наложи да влязат в игра и ако се окажат на висотата на очакванията, това ще помогне много на Италия. Турнирът е дълъг, времето е много тежко в Бразилия. Важно е да се прави ротация, възстановяването на футболистите да е отлично. От това зависи не само пътят на Италия, но и на всички големи фаворити на първенството.
- Какво мислите за загубите на Англия и Уругвай?
- Англия до голяма степен ме разочарова в тактически план. Уругвай изглежда по-подготвен и няма да има проблеми със специфичния климат. От друга страна обаче, уругвайците са видимо остарели и със сигурност не са отборът, който бяха на миналото световно първенство. От двата отбора отдавам леко предпочитание на Англия заради традициите и историята, които в един момент могат да направят разликата.
- Как ще ни представите сегашния си отбор Копер?
- Това е малък и скромен отбор. Не е създаден да побеждава, а дълго време целта му е била да спас-ява мястото си в елита на Словения. Копер е млад тим, всички футболисти са между 21 и 25 години. Горд съм с представянето им, защото завършихме на второ място и ще играем в Лига Европа. През сезона успяхме и да победим Марибор, който е голям отбор не само за Словения, но си е спечелил отлично име и с представянето си в евротурнирите.
- Бихте ли сравнили Копер с някой български отбор?
- Може би донякъде отборът прилича на Литекс, който познавам от престоя си в България преди две години. Отборът е много млад и перспективен, играчите играят с гол- i яма страст. Копер е точно като Литекс- млад, амбициозен, брилянтен на моменти. Това е моят отбор, към който съм много привързан.
- Успявате ли да следите представянето на ЦСКА?
- Разбира се, все още чувствам отбора много близък. Знаете, че работих с голямо желание и страст за тима по 12 часа на ден. Знам, че ЦСКА завърши втори и ще играе в Лига Европа. Поздравявам всички и прегръщам Стойчо Младе нов, който е голям треньор. С него отборът е в сигурни ръце.
- Продължавате ли да се чувате с някой от отбора?
- Поддържам връзка с Роко Перота, но това е нормално, защото сме сънародници и той дойде в ЦСКА по моя покана. Той е истински експерт, много се интересува от всички новости в професията си, на отлично ниво. Радвам се, че толкова време продължава да работи в този голям клуб, което не е лесно.
- Давате ли си сметка, че вашият Копер, който е не-поставен във втория кръг на Лига Европа, може да се падна на жребия срещу ЦСКА?
- За мен ще е голяма чест и удоволствие да доведа моя скромен Копер в София за мач с големия ЦСКА. Това би било голямо предизвикателство.
- Възможно ли е един ден да се върнете на работа в ЦСКА?
- Ще изкарам поне още една година в Копер, защото имам и морален ангажимент към отбора. След това бих искал да водя и по-голям отбор, с който да пос-тигна по-сериозни резултати. Знам, че в България това е ЦСКА, който ми е близък до сърцето и от престоя ми в София. Тогава дойдох по покана на президента Димитър Борисов, който дойде да ме търси в Удинезе. Пристигнах в София, за да оставя следа. Исках да променя манталитета на отбора, но не да пренеса модела „Удинезе" в ЦСКА, а да предам опита на човека Родолфо Ваноли.
- Следите ли какво направи Лудогорец в Европа?
- Да, впечатлен съм от израстването на отбора. Когато бях в ЦСКА се борихме с Лудогорец за титлата. Тогава усетих раз-ликата между двата отбора. ЦСКА бе голямо име, Лудогорец тепърва тръгваше по своя път. Те обаче направиха много - изградиха база, имат финансова стабилност, могат да привлекат готови и изградени футболисти и да гонят все по-високи цели. Това е впечатляващо. Имах възможност да се запозная с един от директорите на клуба - Методи Томанов. Той обикаля Европа в търсенето на талантливи млади футболисти. Дойде и при мен, за да види дали в Копер няма някои таланти, които да помогнат на Лудогорец. Томанов ме впечатли в отда-деността, с която работи за Лудогорец. Това наистина е почеркът на големите клубове.