Вратарят на Локомотив (Пд) - Илко Пиргов даде специално интервю за официалния сайт на "смърфовете". Стражът изрази надеждите си, че ще "черно-белите" ще се преборят за място в европейските клубни турнири още през този сезон.
Разкажи малко за детството си, за семейството, кога и как започна да се занимаваш с футбол?
- Родом съм от Гоце Делчев и там са първите ми стъпки във футбола. Всичко започна от улицата, може би 6-7 годишен бях, най-малкият в квартала и батковците ме слагаха на вратата.Така тръгна всичко. Играл съм за юношите на Пирин Гоце Делчев и юношите на Пирин Благоевград. Дебютът ми в мъжкия футбол е за Пирин Благоевград.
Кои са играчите, които харесваш и от които си се учил?
-Като юноша на Пирин Благоевград ходехме почти на всеки мач на мъжкия отбор, много се възхищавах на Миро Митев (вратарят на Пирин), който впоследствие ми беше и треньор в мъжкия отбор на Пирин. От него може би съм научил най-много. В световен мащаб любимият ми вратар е Икер Касияс и не пропусках мач на Реал Мадрид и националния отбор на Испания.
Във футбола има едно клише, което гласи, че добрият вратар е половин отбор...а в някои случаи и цял. Така ли е?
-Съгласен съм с вас, че добрия вратaр е може би половин отбор, но за цял- не. Все пак футболът е колективен спорт и всички 11 на терена се борят за победата. Знаете, че зад вратаря на терена е само мрежата и всяка негова грешка води до гол за противника. Всяка грешка на някой от полевите играчи може да бъде поправена. Всеки вратар е от фундаментално значение за своя отбор и може би това е причината да се роди това клише.
Как стигна до Локомотив Пловдив?
-През лятото на 2016 година договорът ми с Берое изтичаше и ръководството на Локомотив Пловдив се свърза с мен по настояване на тогавашния треньор Илиан Илиев - един от най-добрите треньори ,с които съм работил. Така се стигна до преминаването ми в отбора.
Кой е мачът (или мачовете), който винаги ще помниш?
-Спечеленият финал за Купата на България с ЦСКА - Черно море 3:1, в който спасих дузпа. Може би това е мачът, който винаги ще помня. Също Пирин - Литекс (1:0), когато отборът на Литекс беше с всичките си звезди, а ние бяхме само юноши на Пирин и ги победихме.
Най-големият ти страх или кошмар на вратата?
-Не мога да кажа, че имам някакъв голям страх, когато застана на вратата. Винаги има тръпка в началото на всеки мач, но тя изчезва след първия съдийски сигнал.
Ако не беше станал футболист, с какво щеше да се занимаваш?
-Честно да ви кажа, не мога да си представя живота ми без футбола. Обичам в свободното си време да се занимавам с компютри. Завършил съм Математическа гимназия със специалност информатика с английски eзик. Може би нещо свързано с компютрите.
Какви са целите, които си поставяш за следващата година?
-Досега в отборите ,в които съм бил, винаги сме успявали да се класираме за европейските клубни турнири. Надявам се да успея и с Локомотив. Надявам се да съм здрав и в най-скоро време да се върна на вратата.
Кой е най-важният урок, който си научил от футбола?
-След един мач, който бяхме загубли, всички футболисти бяхме унили и приемахме загубата за трагедия. Влезе треньорът и никога няма да забравя думите му, които бяха: "Момчета, горе главите, идва друг мач, където може да поправим случилото се. Футболът е вид спорт. Във футбола няма трагедии, трагедии има само в живота." Тези думи завинаги ще останат в съзнанието ми.
Имаш съпруга и две дъщерички - какво е за теб семейството?
-Знаете, във футбола има много трудности, нерви и напрежение. След някой мач, в който сме загубили и се прибера вкъщи ядосан, в мига, в който видя двете си дъщерички, забравям за момент за футбола. Семейството е опората в живота. За мен семейството е всичко. Винаги ще е на първо място. Имам две дъщерички и в свободното време сме в парк Лаута обичат да карат кънки и колела. Винаги, когато имам време, гледам да съм близо до тях и да прекарваме повече време навън.
На какво най-много искаш да научиш децата си?
-Опитвам се да ги науча да се трудят и да не се предават пред трудностите в живота. Най-голяматa ми цел е да мога да ги възпитам така, че когато пораснат да станат добри хора.
Какво си пожелаваш за 2019 година?
-За 2019 си пожелавам здраве за мен и семейството ми. Да няма повече контузии. Също си пожелавам да се класираме за Лига Европа през първенството или купата.
Пожелай нещо на феновете!
-Весели празници на всички привърженици на Локомотив Пловдив и техните семейства. Надявам се с нашата игра да върнем феновете на стадиона и oтновo да го напълним. Повече щастливи мигове през новия сезон с любимия отбор. И..САМО ЛОКО!
