Във футбола Драгомир Окука е врял и кипял в какво ли не. Минал е през трудности, но и през триумфи. Изкачвал се е, падал, пак ставал. И се е научил да не се предава лесно.
Не се предаде, когато преди година Локомотив (Сф) бе изхвърлен от Купата на УЕФА от анонимника Борац (Чачак). Не го направи и когато в края на първенството отборът за пръв път от три години остана извън евротурнирите. Не обърна внимание на онези, които от всички ъгли в Надежда призоваваха президента Николай Гигов да уволни треньора. Не им обърна внимание и самият Гигов и открито заяви, че Окука остава. Как няма да остане, като това е треньорът, научил Локомотив (Сф) да играе красиво.
Окука остана, продължи да работи и онзи ден взе, че удари Левски. Насред Герена. Както го направи и точно преди пет месеца, когато на 11 април Камбуров и компания отново разпиляха сините за 3:0.
Миналата есен Окука отново излъга сините - с 1:0 в Надежда. Три победи от три мача срещу Левски, при това два от тях като гост. "Не знам какво повече да направя в България, за дa ме признаят", чистосърдечно заяви сърбинът в събота вечер.
Има право да го каже, защото Локото победи шампиона за пореден път. Футболистите не харесвали треньора, юркал ги много, гласеше другата мълва на злите езици, когато Локомотив потегли трудно в началото на сезона. Дали е така, знаят само в съблекалнята. Ако не е, лошо за интригантите. Ако е вярно, зле за футболистите.
"Важно е да играеш, но още по-важно е да излезеш победител." Това е мотото, което определя треньорската кариера на Драгомир Окука. Затова и винаги иска от отборите си да играят атрактивно и най-вече да бележат много голове. При всички случаи един повече от съперника.
В треньорския си почерк сърбинът залага на разнообразието. Отборите му никога не играят едно и също. Стана шампион на Югославия с Обилич, използвайки схемата 3-5-2, а когато спечели шампионската титла на Полша с Легия, залагаше на 3-4-1-2. Изведе младежкия национален отбор на Сърбия до четвъртото място в Европа през 2006 г. със схемата 4-4-2 - същата, на която залага основно и в Локомотив. Обича головете, защото като футболист самият той е вкарвал. Играе като дясно крило и основната част от кариерата му минава в босненския Вележ (Мостар), където изиграва 450 мача рaмо до рамо със звезди като Душан Байевич, Вахид Халилходжич и Блаж Слишкович. Всички те днес са треньори.
Окука има с какво да се похвали в кариерата си като треньор. Извежда два отбора до шампионска титла - сръбския Обилич и полския Легия. В тима от Варшава поставя рекорд от 33 мача без загуба. Под негово ръководство младежкият национален отбор на Сърбия за една бройка изпуска да играе финал на европейско първенство, след като губи полуфинала срещу Украйна с дузпи. Основата на тима е съставена от вратаря Владимир Стойкович, Бранислав Иванович, Ненад Миляш, Милош Красич и Бошко Янкович. Всички те днес са част от първия отбор на Сърбия, който е на една победа от световното първенство в Южна Африка догодина.
В Локомотив от началото на сезона треньорът има четири победи и една загуба на старта на първенството срещу новака Берое в Стара Загора. След нея, а и след измъчените победи над Спортист, Локомотив (Мз) и Пирин критиците надигнаха глави. Окука запази спокойствие. Нещо повече - преди мача със сините заяви: "Срещу Левски се играе по-лесно, отколкото срещу Спортист".
Мнозина му се изхилиха и потриваха ръце как ще го награбят след сблъсъка с шампионите. Треньорът на Локомотив обаче отново излезе победил. Доказа, че ако играеш хубав футбол, срещу Левски наистина е по-лесно. И няма значение кой е насреща - дали е Емил Велев, или сънародникът на Окука Ратко Достанич. Една победа може да е случайна, втора - също би могла да е случайна. Но трета - няма как. Да биеш Левски? За Окука това вече изглежда фасулска работа
Да биеш Левски? За Окука това е фасулска работа
Във футбола Драгомир Окука е врял и кипял в какво ли не. Минал е през трудности, но и през триумфи. Изкачвал се е, падал, пак ставал. И се е научил да не се предава лесно.
