“За втори път съм на олимпиада - веднъж нелегално, а сега вече и легално”, възкликна Христо Стоичков в момента, в който влезе в олимпийското село в понеделник в 10,55 ч.
През 1992-ра в Барселона той се оказва единственият, влязъл без акредитация на състезание. Охраната на залата по борба не посмяла да спре тогавашния символ на “Барса”. Все едно сега някой да го направи с Лео Меси. “По-добре да ме уволнят, отколкото да ме заплюят всички каталунци”, казал тогава пред нашите борци шефът на сигурността на обекта.
Емоциите около Камата естествено и сега са нонстоп. Не е за вярване, но десетина години след като е слязъл от сцената той все още провокира фенски интерес. Още на входа на селото го почват за снимки доброволци. Вътре след двайсетина крачки го разпознават двама латиноси. “Жълтата фланелка” обаче е българска и е облечена още от пристигането в Лондон на най-популярния ни сънародник.
Пред резиденцията на шефовете на национални олимпийски комитети - хотел “Интерконтинентал”, се появява каре родни охранители. Искат снимка с Христо, като единият е особено развълнуван и изстрелва: “Ицо, благодарение на теб отървах навремето затвора в Барселона!” И разказва как преди осем години работел като охрана в дискотека, станало меле и го арестували за удар на клиент.
“И това ме спаси!”, показва бавно портфейла си. Снимка на Исус Христос. А под нея на Стоичков в лъскав костюм позира в трон. Фотосът е от сесия на Камата за испанско списание. “Казвам на съдията - това е моят шеф там горе, а този е долу на земята - пояснява нашенецът. - Той гледа с недоумение и тогава показвам личната карта - Тодор Стоичков. Представям се за първи братовчед на Христо. Пуснаха ме, а после, признавам си (казва го като слага ръка на сърцето си - б.а), този номер го играх доста и все успешно. Много ползи съм изкарал на твой гръб Ицо, да си жив и здрав...”.
На входа на селото Кавалерът на Златната топка се снима с олимпийските шампионки Стефка Костадинова и Таня Богомилова. Феноменалните ни спортистки са му гидове заедно с генсека Белчо Горанов, шефа на бокса Красимир Инински и спортната журналистка Вера Маринова, която с репортерски финт първа си издейства снимка с фразата: “Да не ме забравиш в суматохата”. И показваза пореден път журналистически нюх. Появата на Камата “събужда” нашия лагер. Първи звъни Йордан Йовчев. На него Стоичсков е дал 3 малки скъпоценни камъчета, които помогнали да стане голмайстор на САЩ 94.
“Сънувах шест медала в Лондон, колкото шестте ми гола на световното и един от тях ще е твой!” - надъхва го Христо. После звъни Любо Ганев,който съобщава, че си е купил очила 3D за прожекцията на поредния филм за Стоичков. Тя е в посолството ни в Лондон и за нея там снощи трябваше да се отвори най-голямата зала. “Докато не изпиеш най-после една чаша алкохол, няма да има финална четворка”, провокира Камата 210-сантиметровия гигант. На другата линия го търси Вальо Йорданов, който още е в София.
“Ако се позабавите още малко, ще трябва аз да се боря”, обявява “Легалният гост” на игрите. Разбира се, покрай телефонните разговори не спира да се вдига градусът на настроението и с гидовете. Председателят на БОК Стефка Костадинова си спомня как Христо завел целия тим на “Барса” да гледа неин финал на Гран при. И там след нейната победа, ги завел да я поздравят и само повтарял: “Видяхте ли бе, леваци? И сме най-красиви, и сме най-добри!”
В селото Камата повтори номера със сърбите. “Как е, Ицо?”, пита съсед. “Както у вас, само мадамите са ни по-хубави”, е отговорът. Сърбите се кефят и правят снимки. Това става до българския блок, където Стоичков веднага разведрява обстановката. “Ставайте да печелите медали” , извиква вместо “Добър ден” единственият българин сред 100-те най-велики футболисти в света за миналия век.
И започват пак емоции, усмивки и снимки. Двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева, боксьорите, щангистите... Няма ги само високите момчета от волейбола, които са на тренировка. А Христо няма време да ги изчака, защото бе обещал на Григор Димитров и Цвети Пиронкова да ги подкрепя на живо на “Уимбълдън”. На свещената трева разказва за времената, когато макар и за кратко Гришо е живял в дома му в Барселона като трето дете на семейството.