Стефка: Да си свиваме лозунгите и да се хващаме за работа

Председателят на БОК и световна легенда в скока на височина - Стефка Костадинова, изрази позицията си относно отминалата Олимпиада и представянето на българските състезатели в нея. Световната рекордьорка направи кратък разбор на олимпийците ни, като подчерта, че е твърде рано някои от тях да бъдат превръщани в изкупителни жертви. 

Ето и цялата позиция на Костадинова относно това, което се случи на Игрите в Лондон: 

Олимпиадата в Лон­дон приключи по на­чин, който няма как да ни удовлетворява като спортно ръководство. Естествено, че зами­нахме за британската столица с далеч повече надежди за медали от двата на Станка Злате­ва и Тервел Пулев. Как­вото зависеше от наша страна, беше направе­но. От страна на дър­жавата - също. Никога досега толкова много пари не са били инвестирани в ремонтиране на база, в построяване на нова, в предолимпийска подготовка.

 

Затова и очакванията както на държавата в лицето на премиера Бойко Борисов, така и на спортния министър Свилен Нейков имаше защо да са големи. На­шите като олимпийски комитет пък още пове­че. Постарахме се дори и в най-малочисления състав като делегация откъм администрация да организираме така нещата, че олимпийците ни да нямат никакви проблеми в Лондон. За съжаление въпре­ки всичките хвърлени усилия нещата не се получиха.

 

Днес най-лесното е да почнем да режем глави, „Този не става", „Онзи е свършил". Бързото раздаване на присъди обаче ще е фатално за спорта ни. И без това елитните ни спортисти не са толкова много, че за един или друг временен неуспех да ги зачеркваме. Затова в олимпийския комитет ще се въздържим от експресно мнение за представянето ни в Лондон.

 

Искаме първо да чуем мнението на федерациите. Там са хората, които раз­пределяха парите за под­готовката, там правеха плановете, там прецениха кой има сили за нещо сериозно. Едва след като получим тези отчети, можем да се ангажираме с по-сериозна позиция. Защото само тогава ще е обективна. Иначе най-лесното ни е да излезем и да хвърлим вината на този или онзи. В БОК обаче не търсим алиби, а търсим проблема. И вярвам, че заедно с дър­жава и федерации ще направим така, че още от утре подготовката за Рио де Жанейро да стартира по съвсем друг начин. Очевидно е, че с това разпределение, с това мислене няма да стане.

 

Не искам веднага да упреквам и състезате­лите. Но съм катего­рична, че ако някои от тях бяха стартирали с вдъхновението, с което играеха волейболисти­те ни, със сигурност медалите щяха да са повече. Момчетата на Найден Найденов за мен са големите герои на олимпиадата. Та те до последно не знаеха кой тръгва, кой остава, а сега бяха на крачка от медал. Много ме е яд за мача. Но съм и горда с тях. Да накараш хиляди българи в Лондон да ти научат името, номера на екипа, да те чакат всяка вечер за снимки, е нещо неописуемо. 

 

Яд ме е за Станка Златева. Чудесен човек, прекрасен състезател. За съжале­ние явно олимпиадата не е нейното състе­зание. Но пък и стига трагедии. Та това е сре­бърен медал! Милиони хора по света мечтаят за такъв, а Станка го има два пъти. 

 

Съжаля­вам страшно много и за Ваня Стамболова. Това падане на първото препятствие е истинска спортна трагедия. Само който е бил спортист, ще го оцени. Ужасяващо е целият ти 4-годишен къртовски труд да рухне за едно препятствие. А бях сигурна, че Ваня стигне ли финал, ще вземе и медал. Тя е куче, бори се до последно. И момичетата на Или­ана заслужаваха медал. Виждате обаче един из­пуснат уред къде праща ансамбъла.

 

Въобще спортът е иеблагодарно занимание. Върховете осмислят всичко. Но една прова­лена олимпиада може да те накара да се от­кажеш въобще. Затова дайте да не изстрелваме свръхобвинения срещу олимпийците ни. Още повече че очевидно по­-добри няма. Да, доста се провалиха, но кой не го е правил. Аз също и знам колко е тежко в такъв момент да те пре­върнат в изкупителна жертва.

 

Не бива да правим свръхдрами. Преди 8 години Гърция направи олимпиада, днес няма дори сребърен медал, остана зад нас в класирането. Говорим за спортна индустрия, в която бяха вкарани милиарди. Австрия не спечели нито един не медал, а полуфинал. Сърбия пък е пред нас благодарение на една таекуондистка. Оче­видно спортният свят е разделен на две. Бо­гатите и откъм пари, откъм човешки ресурс, откъм научен продукт нации вървят добре. Щатите, Китай и Вели­кобритания превъзхож­даха смазващо на тази олимпиада. Глупаво е да взимаме тях за база и след това да се сърдим, че нямаме 14 златни ме­дала. Ние трябва да се огледаме да видим къде е България като държа­ва, къде са комшиите ни на олимпиадата и да се опитаме по това да направим някаква съ­поставка за нивото на спорта ни.

 

Сега на прима виста мога само да кажа, че става все по-очевидна нуждата от инвестиране в треньори. Особено в спортовете, от които чакаме медали. И тук не става дума за национални селекционе­ри, а за треньори, които да работят целогодишно в клубовете. Дори и с подрастващите. Там е другото място, къде­то трябва да се работи къртовски. Ние все си приказваме, че е време да върнем децата на стадионите, в залите, на пистата. След Лон­дон направо да свиваме лозунгите и да се захва­щаме за работа. Защото е обидно да отида на олимпиада и да разбера, че в английската столица 80 процента от децата тренират нещо! А у нас мисля, че 80 процента от децата не влизат дори в час по физическо.

 

Иначе олимпиадата в Лондон не беше лъс­кава и помпозна като пекинската, но за сметка на това се получи ис­тинска. Хората бяха по съоръженията, защото обичат спорта. Подкре­пяха всеки състезател, всеки отбор. Въобще англичаните дадоха да се разбере, че истинският дом на олимпиадата е Европа.