Пореден слаб мач изигра Лудогорец срещу Черно море. Отново без стил, без ясна идея, по стандартите на самия Ераносян отборът играе Все по-селски. Карат го на индивидуални качества и дотам. Нещо от Марселиньо, нещо при Кешерю. Някакви епизодични проблясъци и нищо съществено. Няма признаци на позитивна промяна. Без значение кой е отборът отсреща, Лудогорец е предвидим. Самоцелен до мозъка на костите. Точните подавания, контролът върху топката са в пъти по-малко от заложените стандарти на доминиращия цели четири години водещ в България тим.
Вече до болка позната картина
Гостите от Черно море бяха пo-грамотният тим на терена. И заслужаваха напълно трите точки, които им бяха отнети отново по познатия начин - чрез съдийска намеса. На добре познатия Николай Йорданов, който не отсъди две стопроцентови нарушения в наказателното поле на Лудогорец. И затвърди впечатлението, че е изключително удобен на шампионите. Силни са спомените от изявите му на миналогодишния финал за суперкупата Ботев - Лудогорец. Йорданов вече става за баскетболен рефер, след като прецени, че петте секунди дърпане на фланелката на Живко Петков са по вина на нападателя, а не на Козмин Моци, който явно разширява с всеки мач прийомите си. Вече е активен не само с краката, но и с ръцете!
Всъщност Николай Йорданов даде доказателството защо Милсами победи в Разград, а Литекс и Черно море стигнаха само до хикс. В единия случай свири обективен рефер от чужбина, а в другите два - наши родни познайници, които си тълкуват правилата по собствен учебник. И върху това трябва да се замислят в БФС и прилежащата комисия. Че нещо явно правилникът за мачовете в Разград всеки път се променя!
И отново към играта. След мача Никола Спасов нарече този мач най-добрият за отбора му. Една от причините - удобния съперник отсреща. Черно море не са някакъв извънземен отбор, но поне знаят какво искат и долу-горе как да го постигнат. Играят изчистен, прост футбол. Имат Курьор, който е от малкото футболисти у нас, тръгващи директно срещу вратата и търсещи най-прекия път към гола. За разлика от съперника, който явно не знае какво да прави на терена. Лудогорец се е превърнал в прост сбор от 11 числа, всяко от които си играе само за себе си. Има някакво движение напред-назад, но сериозен смисъл трудно може да се открие. Макар и станало банално, това определено е само сянката на предишния Лудогорец, който единствен в България умееше да играе смислен футбол и с това доминираше над останалите. При всичките допълнителни помощни средства играта на Лудогорец бе най-отличителната черта. Сега такава няма. Продължава да липсва и да се чака това преобразяване, което Ераносян прокламира. А двата месеца текат неумолимо и как ще стане това чудо, никой не може да предположи. Оттам-нататък още
тъжни картинки
Макар и да са доста докачливи на тема посещаемост и празни седалки и да пишат специални декларации по този повод, срещу Черно море истината блесна. Красивата, струваща милиони трибуна "Моци" пустееше тъжно по време на мача онзи ден. В изминалата съботна вечер това съоръжение сякаш бе лишено от живот, от присъствие. Да, със сигурност това не е най-празният стадион в България, но е неприятна гледка шампионът на страната да играе пред толкова малко публика при толкова скъпи изпълнители на терена. Но и хората не могат да бъдат упрекнати, долу на терена вече няма какво да се види. Няма го зрелището, няма го спектакъла. И феновете си казват мнението по въпроса!
Интересно какво предстои, смяна на треньора или може би смяна на мисленето. Второто май ще е от по-голяма полза. Защото Домусчиев сам се вкара в този неприятен за гледане филм.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
