Махлангу: Баба ми ме мотивира да продължавам с футбола

 

 

Що се отнася до чисто футболния аспект, Лудогорец е на друго ниво. Това се вижда и от начина, по който играем, по който печелим двубоите си. Естествено, тук се борим и в Европа, и в първенството, което прави разликата с предишния ми отбор значителна. Бях капитан на Динамо. Отговорността да си лидер на такъв отбор е голяма. Трябва да си на топ ниво. Бях близък с голяма част от момчетата, а и никога не съм бягал от отговорност. Доказал съм го с представянето си на терена. Но да си капитан не означава просто да играеш добре, а да си водач. Особено в моментите, в които отборът не върви чак толкова добре. А трябва и да помагаш на новите футболисти да се адаптират, да свикнат с новата обстановка. Опитвах се да правя това дори и когато не бях капитан, но треньорът видя в мен лидерските ми качества и ми гласува доверие. Все още е рано да мисля за лентата и в Лудогорец. Тук има много класни състезатели, които са заедно от 6-7 години. А в крайна сметка, да сложиш лентата не е от най-голямо значение. Трябва да си лидер, да даваш пример. Трябва да имаш тези качества, а не просто да сложиш лентата. Но тук наистина има много добри футболисти. Те са много опитни, играли са в Шампионската лига и Лига Европа, а това е много важно за израстването на отбора.

 

 

След това се преместих в академията Старс ъф Африка. Там изкарах 5 години, преди да се преместя в Швеция. В тази страна останах около 8 години. После бях за кратко в Испания, в Турция, в Белгия, след което и в Румъния. Обиколил съм доста места. Вече 12 години съм извън родината си.

 

 

Със сигурност повечето хора са запознати със страната ми - ЮАР, заради световното първенство през 2010 г., на което бяхме домакини. Иначе аз започнах в тим, наречен Римембър ФК. Израснах, гледайки английски футбол. Помня, че един от любимите ми играчи беше Майкъл Оуен. Разбира се, следях и местното първенство. Винаги обаче съм си казвал, че искам да играя в Европа. Това беше моя мечта. Бях целеустремен да я сбъдна, и съм доволен, че се случи.

 

 

Мисля, че на този етап, Лудогорец е върхът в кариерата ми. Бил съм в Хелзингборг, в Гьотеборг, в испанския Елче, който фалира. Бях и в Коняспор, в Сент Труиден в Белгия, в Динамо Букурещ... като направим сравнението, Лудогорец е топ тим. В Динамо нещата се развиваха добре за мен, но дойдоха хората от Разград, направиха оферта, ръководството я прие, и ето ме тук. Имах оферти и от ЮАР, но исках да остана в Европа, а не да се връщам у дома. Мисля, че направих правилния избор. Тук съм в отбор, който 7 пъти поред е шампион. За мен това е мечта, а вярвам и за всеки футболист, защото така мога да постигна целите си.

 

 

Моята баба е най-голямата ми мотивация. Тя ме е отгледала и ме вдъхновява. Много хора в ЮАР биха ви казали, че техният герой е Нелсън Мандела, но за мен това е моята баба. Тя е била до мен и в добри, и в лоши времена. Искам да я радвам, и докато е жива, да я карам да се усмихва всеки ден, гледайки ме как играя футбол. У дома можех да попадна в лоша компания и да поема по грешния път, но избрах футбола. Трябва да си дисциплиниран и да работиш здраво, за да правиш това, което обичаш. Семейството ми се вълнува от кариерата ми и се опитва да следи изявите ми. А когато се прибирам, винаги им нося мои мачове на диск. Баба вече е прекалено възрастна, но виждам, че когато ме види на терена, усмивката се появява на лицето й. Това е най-важното. Винаги се стремя да съм дружелюбен и да накарам другите да се чувстват добре. Вече имам дъщеря и искам да съм модел за нея. Баща ми не можа да бъде такъв модел за мен, тъй като Господ го прибра при себе си прекалено рано.