Денят още бе в светлата си част, когато Мартин Тошев вкара първия победен гол за Пирин в първенството. След това в падналия мрак водачите в класирането от Левски не направиха достатъчно, за да стигнат до обрат в резултата. Това обобщено се случи в последния двубой от кръга, в който намери потвърждение английското правило "последният побеждава първия". И това почти винаги става с резултат 1:0. В този мач обаче резултатът не е най-важен.
Клишетата и баналностите, които заливат ефира след подобни мачове, са пълни с приказки за подценяване. Всъщност никакво подценяване нямаше в мача. Левски показа своята игра. Независимо от негативния развой и получен гол още в 28-ата секунда, гостите в мача скучно и методично владееха инициативата и създаваха редки опасности за гол. Това го правят от началото на сезона във всеки свой мач, просто сега разликата бе, че не вкараха. Стабилността в отбраната отново бе забележителна, на практика освен попадението на Тошев Пирин създаде нещо като положение едва в последната секунда на мача. Напълно според указанията на Стоев топката се подаваше сигурно, като се използваше и всяка възможност при статичните положения. Гостите имаха най-силен превес между 60-ата и 70-ата минута, когато нямаха и шанс да вкарат от няколко чисти положения.
Геройствата на Пирин и техния очевидно много добър треньор Наджи Шенсой се изразиха в дисциплинираната, подчинена изцяло на отбраната игра. Това сме го гледали, понякога носи и успех. Специално след като доста пъти страдаше от малшанс, Пирин просто заслужаваше един път да устиска. Трите точки ги вкарват в буквално директна битка за 9-ото баражно място. Още в следващия кръг гостуват на Монтана, които с новия си треньор Емил Велев загубиха пореден мач, без да вкарат гол. И без да покажат борбеността, непримиримостта и биткаджийския дух на орлетата.
Макар и водач в класирането и мечтател за титли и купи, Левски не може да избяга от две реалности. Тимът играе бавно, защото не притежава бързи футболисти. В българските условия подобна мудност не е фатална, но в подобни мачове като този с Пирин невъзможността скоростта да бъде вдигната води до затлачване на играта. Втората немаловажна подробност е, че освен с наличното, което бе на терена в Благоевград, сините като качество в резерв разполагат само с още двама - Гаджев и Костадинов. При две важни липси вече е много трудно да надделееш дори срещу аутсайдер като Пирин. Още една трета скрита подробност обаче излезе наяве след този кръг и тази решителна синя загуба в Благоевград. Долу-горе по това време преди година в един скандален двубой ЦСКА не спечели в Дупница. И след това започна "топенето на ланшния сняг" и връщането на Лудогорец в ролята на основен атакуващ от втора позиция. Сега Левски загуби, а Лудогорец спечели и разликата от шест стана само три точки. Това са точки, които могат да бъдат компенсирани само в един директен мач, в който, естествено, Лудогорец е с повече футболни аргументи. Долу-горе в подобна уж директивна ситуация Кирил Домусчиев така разигра картите си, че спечели втората си шампионска титла. Развоят на събитията в кръга отново връща Лудогорец в битката за петата си поредна титла. И това все пак си е някаква интрига, от която това лишено от червен цвят първенство се нуждае въпиющо.
Иначе в "Овча купел", общо взето, зрителите видяха повторението на мача между Славия и Левски на същия стадион по-рано през сезона. Съществуваше някакво напрежение, но някак и си личеше, че по-класният отбор ще вземе своето. Така и се случи.
Още един ярък щрих остана след забележителния и запомнящ се 16-и кръг. Ако за Левски и Лудогорец смисълът на първенството е кой ще стане първи и шампион, то за Берое и Литекс на преден план са по-тривиални неща като какви вълнения ще доставят на публиката. А мачът им на градския стадион в Стара Загора се превърна в бисера на първенството. Шест гола, уникални обрати, открит, спираш дъха футбол. Прекрасни отделни изригвания на звездите на отборите. И драматичен съспенс с два гола в последните две минути на продължението. Нищо повече не може да иска публиката. Безусловно най-добрият и интригуващ мач от началото на първенството.
Като футболни достойнства и Литекс, и Берое загубиха по две точки, но спечелиха признанието, че поставят футбола над целите. Не стопиха в достатъчна степен разликата с първия, но сътвориха страхотен спектакъл. И зад зрелището прикриха многобройните си грешки и слаби страни. Които всъщност са истинската причина нито Берое, нито Литекс да са на първо място в класирането. Но и двата отбора имат своите шансове да постигнат целите, които преследват.
Един от двата треньорски дебюта сериозно ще бъде запомнен. Доказалият се на много места по света Николай Костов спечели с Ботев във Варна. Естествено е, че Ботев не бе променен с магическа пръчка за времето, откакто Костов е в Пловдив. Промяната е, че той просто успя да подреди отбора правилно и да го настрои състезателно. Нещо, което при карикатурата Шиляк отсъстваше напълно. Така от един не играещ нищо отбор Ботев се прероди в тим, който може спокойно да подгони и по-високо класиране. Ето това е присъдата за родния ни клубен футбол. Много малко трябва на слабия да стане равностоен на уж силните. А няма логика нещата да се случват по този начин и кризите да отминават с лека ръка. Оттук нататък могат да се съчиняват оди за Костов, който "вдигнал от гроба Ботев". А истината е, че Костов си е най-нормален треньор. Друг е въпросът с Черно море, където екзистенциалната криза се задълбочава, а адмиралските пагони на Спасов започват силно да се клатят. Защото за пореден път се видя, че Черно море е един Курьор и нищо повече. Само този футболист може да измисли нещо футболно на терена, лошото е, че другите преди поне тичаха и ритаха, а сега само гледат мача отблизо.
Все по-лошо съдийство се задава
В този кръг основните мачове бяха поверени на доста млади момчета. Повечето даже за пръв път си чуха имената по телевизията. И за съжаление се видя, че съдийството ни върви все по-надолу. Безобразно съдийство в петък вечерта, подобна картинка на "Овча купел". Спорен и дразнещ хората Никола Попов в Стара Загора. Долу-горе приличен Баялцалиев-младши във Варна. И пълен страхливец в Благоевград. От цялата нова съдийска вълна само един Цветан Кръстев притежава някаква компетенция за този занаят. И той прави грешки, но поне ги прави със стил. Другите му колеги просто нямат сърце и душа за тази работа. А за нея се иска само едно - да обичаш футбола. Другото идва от само себе си.
Жаклин Михайлов, „Тема спорт”
