1. Манчестър Юнайтед отпадна от Шампионската лига в груповата фаза.
2. Манчестър Сити отпадна от Шампионската лига в груповата фаза.
3. Челси спечели своята група в Шампионската лига, но отстъпи с 1:3 като гост на Наполи в първия осминафинален мач помежду им и разочарова с представянето си на „Сан Паоло”.
4. Арсенал спечели своята група в Шампионската лига, но бе прегазен от Милан, губейки с 0:4 на „Джузепе Меаца” в първия осминафинален двубой между двата отбора.
Все неоспорими факти. На какво обаче се дължи този провал на английските тимове в най-престижния европейски клубен турнир? Дали доминацията на отборите от Англия не е към своя край или случилото се с тях в Шампионската лига през настоящия сезон е просто моментен срив? Имат ли те сили отново да се възродят?
Манчестър Юнайтед определено е един от отборите в Европа с най-голям опит в Шампионската лига. Сензационното отпадане още в групите през този сезон шокира мнозина, но не бе ли всъщност напълно заслужено? Известното подценяване от страна на „червените дяволи” по отношение на мачовете с тимовете като Оцелул (Галац) и Базел определено изигра своята роля в това английският шампион да се прости с надеждите си за триумф в надпреварата още преди елиминационната фаза на турнира да е започнала. Да, Юнайтед спечели и двата си двубоя срещу румънския тим, но не достатъчно убедителното представяне даваше предпоставки, че отпадането им от Шампионската лига в групите всъщност не е толкова невъзможно.
Едва ли някой би отрекъл, че на пръв поглед групата на Юнайтед бе съставена от далеч по-преодолими отбори в сравнение с други групи. „Червените дяволи” обаче изиграха лошо картите си и нещата се развиха така, че съдбата им да зависи от това да не загубят последния си мач от групата – срещу Базел. А когато това стана факт, тимът от „Олд Трафорд” трябваше да се примири, че ще трябва да се бори за трофея в Лига Европа, вместо за този в Шампионската лига. Като основен извод може да се изведе този, че подценяването от страна на Юнайтед към другите отбори от групата може би е основната причина за отпадането им преди елиминационната фаза.
Дебютантът в най-престижният европейски клубен турнир – Манчестър Сити, също напусна турнира рано-рано. „Гражданите”, които бяха в група с Байерн (Мюнхен), Наполи и Виляреал, приключиха на третото място в крайното класиране и по подобие на градския си съперник, също трябваше да се примирят, че ще продължат участието си в европейските клубни турнири в Лига Европа. Сити обаче показа класа – изигра два мача на добро ниво срещу Виляреал и въпреки че склони глава пред Наполи в борбата за втората позиция (записвайки равенство и поражение срещу отбора от Неапол), тимът от "Етихад Стейдиъм" определено не се представи толкова лошо. В сблъсъците срещу Байерн пък отборът на Роберто Манчини веднъж загуби и веднъж спечели, като отново показа, че притежава огромен потенциал. Може би най-основното, заради което обаче Сити отпадна в групите на Шампионската лига, бе липсата на опит в турнира. Малкият брой изиграни мачове в надпреварата от страна на „гражданите” оказа своето влияние и това не позволи на тимът от „Етихад Стейдиъм” да продължи да радва с представянето си и в елиминационната фаза на Шампионската лига.
Челси пък все пак успя да достигне до осминафиналите. „Сините” от Лондон завършиха на първото място в своята група, изпреварвайки Байер (Леверкузен), Валенсия и Расинг (Генк). Това обаче не се случи по най-лесния начин. Отборът на Андре Вияш-Боаш трябваше да чака до края на последния си мач, за да разбере дали ще финишира като лидер. Това бе факт, след като Челси прегази Валенсия с 3:0 на „Стамфорд Бридж”, а Байер (Леверкузен) завърши при равенство 1:1 гостуването си на Расинг (Генк). Тази първа позиция на „сините” от Лондон обаче не бе извоювана по начина, по който отборът печелеше своите групи в предишните си участия от последните години.
Под ръководството на Андре Вияш-Боаш „сините” от Лондон се представят крайно неубедително в някои моменти от началото на сезона. Бившият наставник на Порто, който пое лондончани в началото на настоящата кампания, така и не съумява да се справи със задачата да изкачи отбора до по-високи върхове, за което говорят и фактите, че Челси отпадна на четвъртфиналите на Карлинг Къп, загуби шансовете си за титлата в Англия и освен това е неубедителен във ФА Къп, въпреки че все още има възможност да триумфира в турнира. Неувереността, която показва отборът от „Стамфорд Бридж” под ръководството на Андре Вияш-Боаш, определено е и сред причините Челси да не е същият тим, който никой не искаше да срещне в Шампионската лига в предишните сезони. Поражението от Наполи с 1:3 в първия осминафинален сблъсък и колебливите изяви на Челси в мача на „Сан Паоло” също говорят за това, че „сините” от Лондон не са същите в Европа в сравнение с последните години. Все пак за Челси остава жива надеждата, че в реванша срещу Наполи ще бъде постигнат резултат, който да прати тима напред в турнира.
Арсенал пък бе от най-добре представилите се английски тимове в груповата фаза на Шампионската лига през тази година. „Артилеристите” изпревариха Олимпик (Марсилия), Олимпиакос и Борусия (Дортмунд). Въпреки колебанията, които показа тимът на Арсен Венгер в гостуванията на „Сигнал Идуна Парк” и „Караискакис” и в домакинството си на Олимпик (Марсилия), лондончани все пак си извоюваха първата позиция благодарение на силното си представяне в останалите срещи. Кошмарът за Арсенал обаче дойде на осминафиналите, където отборът загуби първия си двубой срещу Милан с 0:4. „Артилеристите” изиграха най-слабия си мач в Европа от началото на сезона и дори блестящият през настоящата футболна година Робин ван Перси не успя да помогне на отбора си да избегне разгромното поражение. Малко са вярващите, че лондончани могат да преодолеят аванса на „росонерите” от първия двубой, но все пак във футбола всичко е възможно.
Защо обаче се стигна до този разгром в Милано? На „артилеристите” определено не липсва лидер – Ван Перси се представя като повече от такъв от началото на сезона, но явно изглежда, че и това не е достатъчно. Причините можем да търсим в липсата на достатъчно добри заместители в халфовата линия на напусналите през миналото лято Сеск Фабрегас и Самир Насри, както и колебанията на Арсенал в защита. Отбраната на лондонския тим е крайно неуверена в някои мачове, а разочароващото представяне на защитниците на „артилеристите” на „Джузепе Меаца” може и да е една от причините през тази година Арсенал да напусне Шампионската лига още на осминафиналите.
Определено не може да се отрече фактът, че Шампионската лига в никакъв случай не е загубила от блясъка си – Барселона и Реал (Мадрид) впечатляват в турнира, възроденият Байерн (Мюнхен) също очарова с изявите си, въпреки че загуби първия си сблъсък от осминафиналите срещу една от сензациите - Базел, а какво да кажем за Наполи, който се представя повече от добре. Зенит (Санкт Петербург) и Бенфика също показаха, че са изградили силни тимове, въпреки че само единият от двата отбора ще играе на четвъртфиналите. Намиращият се в криза Интер пък все още може да попречи на Олимпик (Марсилия) да се класира напред, въпреки че „нерадзурите” отстъпиха с 0:1 в първия мач. Не трябва да се забравя и присъствието на хита Апоел (Никозия), който завърши на първо място в група със Зенит (Санкт Петербург), Порто и Шахтьор (Донецк).
Да, Шампионската лига със сигурност продължава да предлага на зрителите зрелищни сблъсъци, както и в по-стари издания на турнира. Не може обаче да се отрече и фактът, че е малко вероятно в по-горните фази на турнира да бъдат наблюдавани подобни на тези отпреди вълнуващи спектакли с участието на английски отбори. Финалистът на две от последните три издания на надпреварата – Манчестър Юнайтед, е аут, а за сблъсъци от рода на този между Ливърпул и Милан през 2005-та година не може и да става дума, след като мърсисайдци дори не се състезават в Шампионската лига през този сезон. За мачове като тези между Челси и Барселона от пролетта на 2009-та година също още е рано да се говори, след като „сините” от Лондон за момента са далеч от четвъртфиналите.
Има още ред примери за интригуващи срещи с участието на английски отбори и именно затова през този Шампионската лига все пак не може да бъде същата, както в последните години. Слабите изяви на тимовете от Англия не позволяват за това да бъдат проведени подобни на горепосочените вълнуващи двубои. Блясъкът на английските отбори, който в последно време бе неизменен, през тази година ако не може да се каже, че липсва, то поне е далеч под обикновения, който бе преди. От това губят най-вече и феновете на английския футбол. И въпреки доминацията на Барселона, звездното представяне на Реал през сезона, присъствието на един отлично организиран отбор като Байерн (Мюнхен) или страхотните изяви на Милан, липсата на достатъчно добра конкуренция от страна на английските отбори може да е само отрицателна за Шампионската лига. Защото тимовете от Англия неведнъж са доказвали как могат да омайват по европейските терени и въпреки разочароващото си представяне през този сезон, скоро те отново ще доказват неоспоримата си класа и ще вървят победоносно към върха...
Огромното разочарование и защо се стигна до него?
Каква е причината тимовете от Англия да са неубедителни в Шампионската лига през този сезон и дали това е просто моментен срив, или пък не?
