Дел Боске никога не провесва мустак

Висенте дел Боске е изключително скромен тип, обичлив и внимателен, интелигентен, понякога лукав. "Не му личи, но е много лош." Тони Гранде е дясната ръка на Дел Боске в националния отбор, както и преди това в Реал (Мадрид). Малцина, с изключение на Трини, съпругата на треньора от Саламанка, познават по-добре селекционера, който изведе Испания до световната титла. Приятели са от дълги години, изпили са хиляди чаши заедно на старата спортна база на Реал. 

Луис Мартин
"Ел Паис"

На Дел Боске му се носи славата на голям късметлия, което се потвърждава от неговите успехи. И от семейството му, неговата истинска страст. Сравнима само с неговата слабост към колбасите от родната Саламанка. Сигурно е и друго - като малък се е лишавал от много неща, защото у дома парите били кът. "Нямаше пари за футболни обувки, играех с всяка попаднала ми", припомни той наскоро.

Дел Боске винаги е имал славата на голям кавалер и любовник, като се жени след 30-годишната си възраст. Защото, както обясни самият той, чакал да срещне Трини, жената на неговия живот, с която имат три деца: Висенте (23 г.), Алваро (21) и Хема (17). Селекционерът е роден в Саламанка през 1950 г., а корените на фамилията трябва да се търсят в Карпио дел Кампо, сърцето на старата Кастилия, пълна с железничари. Както неговият чичо Викторино, посветил 51 г. от живота си на железницата, така и баща му Фермин са железничари. Гражданската война съсипва кариерата на татко му: осъден е и изкарва 3 г. в тъмница в Алава, набеден, че е републиканец. "Нищо не беше направил, но знаете какво е било тогава...

Нарочват го за червен и отива в затвора", обяснява примирено селекционерът, който пази у дома си папката с документите за процеса срещу баща си. "Аз не съм чак толкова радикален", добавя Дел Боске, човек с прогресивно мислене. И жена му Трини, с която се запознава в Мадрид, е дъщеря на железничари. Селекционерът имал по-малък брат на име Фермин, починал от рак на 43-годишна възраст. Именно на него Висенте посвети победата над Германия след мача, игран точно на 7 юли, празника на свети Фермин.

От трите деца на Дел Боске средното - Алваро, променя живота му. Роден е на 6 август 1989 г., когато Дел Боске е треньор на втория тим на Реал М - Кастиля. Няколко дни по-късно изследвания показват, че Алварито е роден със синдром на Даун. 

"В началото много плакахме", сподели Дел Боске в разговор с Хемма Ереро, включен в книга с 39 истории, свързани със спорта. "А днес, когато си спомням за тогава, си мисля: "Какви глупаци сме били!"

За Висенте и за неговите приятели няма съмнение: Алваро е истински подарък от съдбата. В понеделник в правителствения дворец "Монклоа" Алварито си сложи синя фланелка с №6 на Дел Боске. Смени я малко по-късно с червена и №12, а преди да влезе в двореца, потъна в топлата прегръдка на своя татко, селекционера. После бе видян да се шегува с един от идолите си - Шави, качен на открития автобус на шампионите. "Моят син е щастлив и заразява останалите с щастие. "Забавен е, но не познава що е лошотия и подлост", добавя гордо Дел Боске. Убеден, че нищо в живота не става случайно, Висенте си спомня, че като играч на Реал в съблекалнята на старата спортна база всяка сутрин идвало момче с подобно заболяване като на сина му: "Не помня името му, а само, че беше много забавен и ние му отвръщахме с много обич. 

На мен винаги ми дърпаше мустака!" Казват, че Алваро е възхитителен момък, което не му пречи да е доста критичен. Когато Дел Боске бе треньор на Реал М, той остро го критикува, че оставил Касияс на скамейката. "Стига, Алварито, само ти ми липсваш сега", отвръща татко му. А преди обявяването на окончателния списък с играчите за мондиала не минавал ден, без да прикани баща си да включи и Гуиса. "Много се разочарова, когато разбра, че той няма да играе на мондиала", обясняват хора от обкръжението на Дел Боске.

Те оценяват селекционера като изключително силно отдаден на отбора. И разкриват, че си тръгнал от мондиала леко огорчен: искал да даде повече минути игра на резервите си. Самите футболисти споделят, че треньорът обича диалога и е много забавен: "Не е като Луис (Арагонес), но на разборите много се забавляваме с неговите хрумвания." "Обича да разполага с много информация", отбелязват помощниците му. "Попива като гъба всякакви мнения. Но в решенията си е твърд, защото са взети след дълъг размисъл", разказват те. На скамейката реагира бързо: "Вижда нещата много ясно и е решителен при вземането на решения."



Казват, че за Дел Боске последният месец се оказал много тежък. Но нито за миг той не бил обзет от "болестта на селекционера", както често става с предшествениците му. Тя се характеризира с раздразнителност, дори параноя към критиките. С Дел Боске е точно обратното - той използва своя благ характер в общуването с медиите, които приемаше и изслушваше възможно най-учтиво от първия до последния ден. Заклет читател на вестниците, дори днес, когато хартията е заменена с компютър, Дел Боске започва деня с кафе и вестник на масата. "Той разбира вашата работа и е убеден, че изясняването на всички колебания е от полза за всички. Това никога не му досажда", разказват от федерацията.

Футболистите, които го хвърляха във въздуха след финала ("Не е Гуардиола, повече тежи", подметна един от барселонистите), разказват, че нощта след загубата от Швейцария изглеждал разбит. "Много се страхуваше да не започнем да се съмняваме в себе си", споделя един от футболистите. Той обаче почти никога не се паникьосва и много рядко протестира пред съдиите. Изживява тежко всеки мач край тъчлинията, често държи още същата вечер да види видеозапис. И много често променя мнението си. "Изживява мачовете под голямо напрежение." Най-голямото е на финала, когато става свидетел на рецитала от брутални фаулове на холандците и тръгва към терена, за да протестира.

В неделя, със златния медал на световен шампион около врата, той се изправи пред медиите в залата за пресконференции, както изисква ФИФА. А когато премина през микс зоната, където не е длъжен да говори, той уважи и спря пред всички, които искаха да разговарят с него. "Представата за селекционера е и представата за страната", убеден е той. За Висенте това бе първият мондиал, защото никога не е бил на световно дори като футболист. През 1978 г., когато Кубала разчиташе на него, Самора му чупи крака на ст. "Аточа" в Сан Себастиан. Верен на себе си, Дел Боске никога не се оплака. Неговият баща, железничарят, го бе научил да се изправи отново и да продължи да върви, колкото и несправедливо да е подхлъзването. И така, стъпка по стъпка, той даде на Испания най-голямата футболна радост в историята. Без да повиши глас, нито дори да провеси мустака си.



Превод: "7 дни спорт"