Надали има друг колективен спорт освен футбола, в който сблъсъкът на различни стилове да е така отчетлив. Вероятно тук се крие най-съществената причина тази игра да е планетарен феномен. В XXI век обаче и царят не е пожален от еклектиката на глобализацията. Световното първенство в ЮАР е идеалният пример. За хора с тридесет и повече годишни натрупвания мутациите са стряскащи.
Германия атакува от първата до последната минута, забравяйки за тънките сметки. Бразилия опитва да играе футбол с калкулатор. Холандия подложи тоталния футбол на пълна ревизия. Заветите на Ринус Микелс и Йохан Кройф са забравени, а през това време Ван Марвайк прави нов прочит на Макиавели.
Феноменът е факт, въпросът е как и защо се стигна дотук. Причините са комплексни. Разбира се, за да смениш философия, градена с години, е нужна много съществена причина. Някъде трансформациите стават по-плавно, другаде по-рязко.
Бразилия например доста отдавна разбра, че само с романтика ще си остане завинаги с три световни титли. Днес всички са готови да се закълнат, че Дунга е погребал традициите на „селесао", затваряйки си очите за истината, че футболът на Зико и Фалкао си отиде безвъзвратно още преди 15 години.
Йоаким Льов предизвика истинска революция в Германия, откакто води самостоятелно Бундестима. За традиционните фенове на Бундести-ма вероятно това е нечуван скандал. Германия обаче няма как да запази философията си, която й
донесе толкова успехи през 70-те и 80-те години на XX век, защото страната просто вече не е същата. Социалната картина е тотално променена. Половината от полевите играчи, които излязоха като титуляри срещу Аржентина, са от емигрантски произход. Още през 90-те години се усети, че етническите немски таланти рязко намаляват. При това положение за Льов не остава нищо друго, освен да се приспособи към променените реалности.
Холандия няма проблем с талантите. Националният отбор обаче загуби два финала на световни първенства и спечели само един трофей в голям турнир, при това преди близо четвърт век (европейската титла от 1988 г.). Горчивият списък вече е твърде дълъг за преглъщане и сериозно заплашва да превърне „лалетата" в традиционен неудачник. Затова Холандия днес се нуждае от успех на всяка цена. Йохан Кройф може и да не е склонен да плаща, за да гледа подобен футбол, но феновете явно са.
Разбира се, спецификите на отделните школи никога няма да бъдат изличени, но взаимното проникване е неизбежно. Още повече че традиционалистите претърпяха тежък провал в ЮАР. Италия остана вярна на себе си и събра багажа още в групите. В събота Марадона обяви, че е върнал аржентинския футбол към корените му и запалянковците ще оценят това. Вероятно Диего е прав, но все пак четирите гола във вратата на Ромеро са доста по-осезаеми и... болезнени.
Пламен Пиндраков, „Меридиан Мач”
