Милион и триста хиляди вувузела вече са изнесени от ЮАР. Това сочат данните на домакините за невероятния духов инструмент, който стана известен в цял свят покрай Мондиал 2010. Още 800 000 в момента се намират в страната и всеки ден една част от тях са по стадионите, за да увличат всички в монотонността и безвремието на Африка.
Колко струва това нещо, което вече е задължително всеки уважаващ себе си фен да има в дома си (б.р. - и в редакцията на Novsport.com не останахме по-назад). Пет лева - това е стойността в левове на мразения и обичан страстно атрибут.
Според едно проучване 60 процента от запалянковците ненавиждат вувузелата, 20 от всеки 100 искат да го чуват по време на мачовете, защото много им харесва, а още толкова вече започват да намират чара и да се любуват на колорита му.
Историята на вувузелата обаче не стига само до тук. Вече се появиха предложения уникалните свирки да бъдат забранени по време на мондиала. Един от еталоните за организация на състезание – аристократите в „Ол Инглънд Клъб”, които всяка година ни поднасят най-големия тенис турнир в света "Уимбълдън", вече взеха изключително решение. Днес те забраниха вувузелата, която трябва да стои далеч от парка, известен с безграничната си опашка от хора и палатки, ягодите и сметаната.
От друга страна пък някои креативни компании за мобилни услуги реагираха изключително бързо. Те пуснаха на пазара мелодии за звънене и есемеси като вувузели, а последен грънч сред някои е да сложат тема ‘’вувузел’’ на клетъчния си телефон.
Доктори пък казват, че музикалният инструмент води и до оглушаване и носи грип. Компанията Phonak прави изследване, което достига до заключението, че продължително излагане на звука от вувузелите може да доведат до увреждане на слуха. Звукът, който излиза от тръбите, е 127 децибела - а продължително излагане на звуци над 85 децибела е потенциално опасно за здравето (б.р. – друг въпрос е, че самата компания е възможно да е измислила и хитър начин за реклама в джунглата на бизнеса).
Така или иначе истерията около това чудо, непознато на света и особено на европейците, също не е по-малко интересна и си заслужава да й обърнем и внимание. Всъщност откъде тръгва историята на чудото на Африка? Всяко голямо инженерно откритие (приемаме вувузела за такова), тръгва от една проста система. В случая, тромбонът на колелото дава историята на този мегаинструмент.
Подобно на Дъглас Адамс и неговият „Пътеводител на галактическия стопаджия”, където халатът е най-важният атрибут на един истински, вселенски пътешественик, защото можеш да го използваш за хиляди неща, така и в Африка вувузелата е „халатът на Черния континент”. Изключителен по цвят (тъй като те просто са безброй), велик по звук (понеже никой няма идея какъв точно произвежда), неописуем по размер (поради това, че никой не знае колко точно трябва да е голям един истински вувузел), „ТОЙ” е перфектният носител на настроението на мондиала.
Вувузелата има и друго име – лепатата. В Европа всички се чудят на това творение, но не и в Южна Америка. Там има подобен инструмент, наречен комета и той се използва именно от феновете там. В този континент обаче никой не описва свирката като „паническо бягство на слонове”, както някои коментатори твърдят или пък жужене на мухи (жена ми ме попита една вечер какви са тези жужащи мухи, които чува и защо гледам National Geographic, когато има Мондиал).
Всъщност вувузелите носят началото си от …..Северна Америка или по-точно от мексиканските стадиони.
В Южна Африка те стават популярни около 1990 г. Добре познатият фен на Кайзер Чифс Фреди „Саддам” Мааке претендира, че е изобретил вувузелата, правейки го от алуминий още пред 1965 г., след като разглобил тромбон от велосипед, махайки гумения балон преди металната част, за да може да се вкарва въздух с уста. По-късно той обаче открива, че така инструментът ще бъде прекалено малък и слага и тръба към него. Мааке прави снимки със своето изобретение пред 1970 г. и 1980 г. по време не местните мачове и двубоите на националния отбор. На световното първенство пред 1998 г. обаче организаторите не го пускат с него по стадионите, защото го определят като опасно. Това кара Мааке да намери начин да прави вувузела от пластмаса. През 2001 г. местната компания „Масинцедън Спорт„ започва да произвежда масово инструмента. След това вувузелата бива причислен към африканските инструменти, направени от рогата на антилопите куду и записан де факто в африканската история. И до днес това обаче е дискутирано.
Истината е, че по време на Купата на Конфедерациите през 2009 г. вувузелата наддаде своя вой, но тогава никой не му обърна достатъчно внимание. Сега вече е късно. Никой не може и няма право да забрани вувузелите. Превърнали се в символ на световното първенство 2010, те ще живеят в историята и ще оцветяват сегашния мондиал.
Ще оставим ли Африка да живее според своите си правила или ще й наложим ветото на тежката европейска ръка (както едно време като невидели белите колонизираха всичко). Нека пък един път потърсим нещо по-различно и да оставим колорита да ни изненада. Пък и вувузелите са нещо, типично за ЮАР. Как ще ни е на нас, българите, ако на среща на Европейския съюз, бъде забранена народната музика, в която се използва тъй обичан и уважаван инструмент като зурлата? Никак. Така че – нека оставим южноафриканците да се радват с пълна сила, а ние да мечтаем да посетим необятната, пълна с изненади Африка, та дори и на главата ни да звънят вувузелите ;) .
Милен Германов
