Пеле, който продължава да се лекува в болница „Алберт Айнщайн в Сао Пауло, коментира в отворено писмо до футболната общественост отпадането на Бразилия от Световното първенство в Катар. Селесао преклони глава пред бронзовите медалисти Хърватия на четвъртфиналите след изпълнение на дузпи.
Краля на футбола сподели, че знае колко е разочароваща загубата, но погледна оптимистично на нещата. Според него шестата световна титла на Бразилия просто е отложена занапред във времето.
Ето какво написа Пеле:
Животът е една възможност. Какво ще правим с него зависи от самите нас. Разбираме го и правилно, и грешно. Победата ни възнаграждава с тържество. След поражение се учим. Животът винаги е щедър и предлага нови начала. С всеки изминал ден започваме нов път. И в този цикъл ние храним мечти, които никога не умират, независимо от спънките по време на пътуването.
Това важи за всички, но когато искате да бъдете футболист, възможностите са много по-малко, а мечтите много по-далечни. Препъванията не са по-болезнени отколкото на някого другиго. Те обаче се съдят от много повече хора, не мислите ли? И честно казано, победите се празнуват много повече.
Въпреки болката, която изпитваме с отпадането ни от Световното първенство, моля бразилците да си спомнят какво ни доведе до първите пет звезди на гърдите ни. Любовта е движещата сила.
Не знам какво ни прави толкова луди по футбола. Ако това е любовта и истинското приятелства около спорта, към копнежа за гол или пък просто към забравянето на всички проблеми, пред които сме изправени, дори и само за 90 минути. Може би любовта към борбата с бедността, глада и наркотиците, които футболът приема в толкова много общности, които съставляват такава огромна страна. Има много добродетели на най-красивия спорт. Още повече тук, в Бразилия.
Няма значение причината. Важното е, че ни обединява и то във време, когато имахме толкова голяма нужда от единство. И мечтата ми е това чувство между нас и страната ни да не е просто мимолетно. Тази цел може да изглежда невъзможна. Въпреки това, когато бях момче, имах друга мечта, която също изглеждаше такава: да спечеля Световната купа за баща ми.
Говорейки за мечти, не си мислете, че мечтите на нашите спортисти са свършили. Знам, че те все още мечтаят за шестата звезда, точно както аз мечтаех за нея, когато бях момче. Нашето завоевание беше само отложено.
На моите приятели спортисти и техническата комисия на националния отбор оставям своето възхищение, солидарност и любов. На всички бразилци пожелавам любовта, която ни обединява в спорта, да надмине цял живот. Мечтата принадлежи на всички ни. Любов, любов и любов“.
