Бившият национал в категория до 130 кг в класическата борба Радослав Георгиев изрази с пост в социалните мрежи разочарованието си от случващото се в националния отбор. Въпреки двата златни медала на Олимпиадата в Париж, той смята, че тимът ни се разпада. Ето какво написа той:
"С огромна болка и разочарование наблюдавам как се разпада националният ни отбор по борба. Преди четири години всички ние бяхме едно цяло – българи юнаци, обединени от силата на нашия дух и националната гордост. Тогава всеки един от нас се гордееше, че носи трикольора, а атмосферата в отбора беше изпълнена със сплотеност и приятелство. Всички работехме заедно, борехме се не само за личен успех, а и за честта на България. Но днес тази сплотеност е само спомен.
Като погледна сегашния състав на националния отбор, ми става болно. Двама-трима са останали българи, а останалите са състезатели, привлечени от Русия. Разбира се, има успехи – двама олимпийски шампиони! Искам да подчертая, че се радвам за тях. Те са отлични спортисти, заслужиха титлите си с много труд и упоритост, но не мога да си затворя очите пред факта, че те не са българи. Утре, когато приключат с кариерата си, тези момчета ще се върнат в своята родина. И тогава какво ще остане от нашия отбор?
Много от моите колеги, както и аз самият, се отказаха от спорта. Причините за това са различни – контузии, лични проблеми, липса на подкрепа. И аз съм наясно, че не мога да обвинявам никого напълно за своето решение, тъй като вината е и моя. Но това, което не мога да разбера, е защо Федерацията не направи нищо, за да ни задържи. Нима не виждат какво се случва с българската борба? Нима не разбират, че с всяка година губим не само състезатели, но и националната си идентичност?
Вярно е, че спортът винаги е бил място за международни сътрудничества, и аз нямам нищо против участието на чужденци в отборите. Но когато чуждото започва да превзема изцяло българското, когато ние, българите, сме на път да станем малцинство в собствените си национални спортове – тогава нещата са излезли извън контрол.
Федерацията трябва да се замисли сериозно за бъдещето на българската борба. Какво правим, за да запазим младите таланти? Какво предлагаме на децата, които искат да тренират и да се развиват в този спорт? Ако продължаваме по този път, след две-три години ще бъдем само зрители, които гледат как чужденци носят победи за България, но без никаква връзка със страната ни.
Призовавам не само управниците, но и всеки един от вас – треньори, състезатели, родители – да се замислите за бъдещето на българската борба. Не става дума само за спорт, а за запазване на нашата идентичност и наследство. Важно е да направим всичко възможно, за да осигурим на децата ни възможност да се развиват в своята собствена държава, да бъдат горди с това, че са българи, и да носят това чувство със себе си във всеки един момент на тепиха.
Защото борбата не е просто спорт – тя е част от нашето национално съзнание. Трябва да се борим не само на тепиха, но и за бъдещето на българската борба, за бъдещето на България. Направете разликата между снимките!!!"