Нека не се подиграваме на националния отбор!

България победи Танзания с 1:0 в Азербаджайн. Статистици сметнаха, че това е първият спех на „трикольорите” след 492 дни. Бившият варненски журналист Юлиян А

танасон публикува интересно мнение във Фейсбук.

Във фейсбук пространството, което е необятно и в което всеки, разбира се, има право да пише, да дава оценки и мнения, прочетох десетки, да не кажа стотици подигравки по адрес на представителния ни тим. Танзания били слабаци, победили сме ги само с 1 гол, те изпуснали равенството, защото ударили греда и още, и още пренебрежителни усмивки и насмешка. Не бяха подминати с ирония и думите на селекционера Илиан Илиев, че футболистите ни имат нужда от самочувствие и затова успехът е важен...

Сега и аз да кажа моето мнение. Не го натрапвам никому, само споделям. Нека футболните експерти коментират играта на отбора в детайли. Аз ще кажа моето мнение по отношение на подигравките, на снизходителните усмивки и стрелите по адрес на националния селекционер. Според мен националите ни нямат нужда в този момент от ирония и подгравки.

Първо, ония които се подиграват, че играем срещу слаб отбор, нека си зададат въпроса България силен отбор ли е

в момента и какво значи в днешно време слаб отбор. Слаби отбори вече почти няма. Има разлика в класите, което е различно. Българският национален отбор е далеч, далеч от класата на добрите и доказани европейски национални отбори.

И не само европейски, разбира се. В ранглистата на ФИФА България заема 81-во място. Танзания е на 121-во. Не сме кой знае колко напред. Пред България в класацията са държави като Гвинея, Ел Салвадор, Оман, Кабо Верде, Узбекистан, ОАЕ, Гана, Буркина Фасо, Ямайка, Мали и др. Колко класен е нашият тим, след като е изпреварен от такива не чак толкова велики футболни колоси? И след 492 дни без победа с кого да играем приятелски мач? С Германия? С Италия? С Франция? С кого? Играем с този, за който сме си постлали досега! А сме си постлали за Танзания!

Обаче.

За това, че сме стигнали дотам да играем с Танзания, нямат вина нито футболистите, нито националният селекционер,

който също отнесе насмешки от страна на „разбирачите”. Защо националният ни тим е в такова състояние? Това е въпросът, който е резонно да си зададем и да търсим отговора. А според мен отговорът не е еднозначен и причините са вкоренени доста назад във времето.

Когато Борислав Михайлов обяви, че се оттегля от шефското място, пред медиите не пропусна да се изтупа в гърдите колко много неща бил постигнал БФС под неговото мъдро управление.

Дрън-дрън! Именно

под неговото управление българският футбол се срина не само надолу, ами закопа и под дъното!

И вината за това е не само и единствено на Михайлов, а на цялата управленска клика около него! Защо ли? Ами защото тъкмо по времето на Боби Михайлов родното първенство се превърна в театър със затихващи функции. Българските школи, които трябва да произвеждат играчи за попълване на мъжките гарнитури замряха. Няма ги никакви. Държавата не само не даваше пари, а и не създаваше условия частният бизнес да налива пари във футбола. Такива условия, които да превърнат футбола в рекламен продукт, както е в нормалните държави. Тези условия ги няма и днес. Колко клуба от елита днес могат да се представят с добри детско-юношески школи? И колко млади футболисти попълват мъжките гарнитури? Би ми била интересна подобна статистика, която май няма кой да извади. Аз поне не съм попадал на такава.

Водещите мъжки отбори – умишлено не казвам грандове, защото такива в българското първенство няма,

се надпреварват през глава кой да закупи повече чужденци на килограм и да стартира мача си в българското първенство поне с 8 – 9 чуждоземци. Често с 10 и 1!

Къде са българските футболисти? Зная, че ще прозвучи пристрастно, но „Черно море” е като бяла лястовица в това отношение. Има и други клубве, разбира се, които залагат на наши играчи, но пък те не диктуват вътрешната мода. Докога ще продължава това? Един добър мой личен приятел – Даниел Моралес, носил екипа и на „моряците”, сподели в личен разговор, когато напускаше „Ботев”(Враца), че не може да работи така, както иска, при положение, че от 22 играчи има 14 чужденци. И напусна.

Тия дни четох някъде в интернет пространството, че вместо да „скачаме” срещу чужденците, било по-разумно да им даваме гражданство, да ги правим български граждани, едва ли не да им намираме и булки, че да се задомят тук и да се интегрираг, за да повдинат нивото на родния футбол. Е, с такава теза не съм съгласен. В последно време има натурализирани играчи у нас. Нямам ярък спомен някой от тях да се е вписал успешно в националния ни отбор...

И още.

Именно БФС и ръководството му в лицето на Боби Михалов и компания позволиха

съдийската комисия да си разиграва коня и да решава мачове в полза на един или друг отбор!

Позволиха да играят пари под масата. Позвалиха да има фаворизирани клубове. Докато на това не се сложи край – веднъж завинаги, няма да имаме нормален футбол и нормален шампион. Няма да ни има и в европейските клубни турнири.

Да, и в Европа съдиите грешат. И тук може да сбъркат. Но едно е грешка, друго е тенденция! У нас немалко мачове се свирят определено тенденциозно и не се играе феър плей! И това слага отпечатък върху цялостния облик на българския футбол!

В заключение: вместо подигравки по адрес на националите, футболната общност трябва да стори две неща.

Първо, да подкрепи националния селекционер Илиан Илиев и футболистите ни. Защото при избора на Илиан нямаше никой от познавачите на футбола, който да оспори тази кандидатура. Всички бяха единодушни, че Илиан го заслужава! И той е човекът. Отделен е въпросът, че имаше и недоволни, но поради факта, че Илиан е нужен като треньор на „Черно море”, което е и самата истина!

Селекционерът на националния ни тим не може да преобрази отбора с магическа пръчка

при толкова натрупани негативи през годините. Но може да работи в посока излизане от дълбоката криза. Илиан ще го направи, сигурно е!

Второ, трябва да се настоява с всички възможни демократични средства пред новото ръководство на БФС в лицето на Георги Иванов да се проведат час по-скоро онези реформи, от които футболът ни има нужда и някои от които споменах по-горе. Разбрах от медиите, че новият шеф на БФС уволнил 20-ина чиновници, между които две-три секретарки. Това едва ли е първото нещо,което трябваше да направи Гонзо. Не секретарките и нисшите чиновници определят политиката на съюза. Да, от чистка има нужда в БФС, но на малко по-високите етажи, там, където Боби държи позиции, макар и вече в сянка.

Ако същински реформи не тръгнат от централата в скоро време, може следващият ни съперник да не е Танзания, а Сан Марино, Ангила и Гуам. Ако ще и КарлоАнчелоти да стане селекционер!