В 7 официални мача националите ни не записаха и една победа за календарната 2020 година. Направихме 2 равни и 5 загуби. Пропилян бе и трудно извоюваният шанс за европейско първенство, като на всичко отгоре имахме късмет с жребия и трябваше да играем в София. Националният селекционер Георги Дерменджиев обяви, че и преди сме били зле. Но колкото и да ни се иска, никога не е било така. Просто наистина не сме били толкова слаби. Защото статистиката просто не лъже. “24 часа” включи в нея всички официални турнири, в които са участвали националите, включително балкански първенства, олимпийски квалификации и олимпиади. Защото според българската статистика това се броят за официални срещи.
Предната година без успех в официален мач е 2011-а. С Лотар Матеус. Също имаме два равни, но само 3 загуби. Започваме с равенство 0:0 с Швейцария в евроквалификациите на 21 март в София. На 4 юни в Подгорица правим 1:1 с Черна гора. Радомир Джалович от руския “Амкар” откри в 53-ата мин, но Ивелин Попов успя да изравни в 66-ата. На 2 септември в София Англия ни удря здраво с 3:0 (но все пак наполовината от 0:6), след гол на Гари Кейхил и два на Уейн Руни. Три дни по-късно губим с 1:3 от Швейцария в Базел. Иван Иванов откри в 9-ата мин, но след това Джердан Шакири, който по това време е в местния тим, отбеляза хеттрик във вратата на Николай Михайлов. И на 11 октомври вече с временния наставник Михаил Мадански паднахме с 0:1 в София от Уелс след гол на Гарет Бейл.
През 2008-а също нямаме победа, но липсва и загуба, а серията на националите без поражение нараства на невероятните за момента 10 двубоя. Треньор е Пламен Марков. На 6 септември в световна квалификация правим 2:2 с Черна гора в Подгорица. Стилиян Петров откри в 11-ата мин, но Мирко Вучинич изравни в 62-ата. От дузпа Стеван Йоветич хвърли домакините в екстаз в 81-ата, но в добавеното време Благой Георгиев изравни. След това в София правим 0:0 не с кой да е, а с Италия, световния вицешампион на 11 октомври. 4 дни по-късно завършваме по същия начин с Грузия в Тбилиси.
Предната година без успех в официален мач е 2011-а. С Лотар Матеус. Също имаме два равни, но само 3 загуби. Започваме с равенство 0:0 с Швейцария в евроквалификациите на 21 март в София. На 4 юни в Подгорица правим 1:1 с Черна гора. Радомир Джалович от руския “Амкар” откри в 53-ата мин, но Ивелин Попов успя да изравни в 66-ата. На 2 септември в София Англия ни удря здраво с 3:0 (но все пак наполовината от 0:6), след гол на Гари Кейхил и два на Уейн Руни. Три дни по-късно губим с 1:3 от Швейцария в Базел. Иван Иванов откри в 9-ата мин, но след това Джердан Шакири, който по това време е в местния тим, отбеляза хеттрик във вратата на Николай Михайлов. И на 11 октомври вече с временния наставник Михаил Мадански паднахме с 0:1 в София от Уелс след гол на Гарет Бейл.
През 2008-а също нямаме победа, но липсва и загуба, а серията на националите без поражение нараства на невероятните за момента 10 двубоя. Треньор е Пламен Марков. На 6 септември в световна квалификация правим 2:2 с Черна гора в Подгорица. Стилиян Петров откри в 11-ата мин, но Мирко Вучинич изравни в 62-ата. От дузпа Стеван Йоветич хвърли домакините в екстаз в 81-ата, но в добавеното време Благой Георгиев изравни. След това в София правим 0:0 не с кой да е, а с Италия, световния вицешампион на 11 октомври. 4 дни по-късно завършваме по същия начин с Грузия в Тбилиси.
Следващата подобна година е 1998-а, или 10 лета преди това. Е, и участваме все пак за последен път на световно първенство. На 12 юни в Монпелие правим 0:0 с Парагвай, след което на 19 юни в Париж губим с 0:1 от Нигерия и на 24-и е катастрофата в Ланс с 1:6 от Испания. И последен мач и гол на Емил Костадинов за България. След това тимът на Христо Бонев почва и евроквалификациите. И на 6 септември падаме в Бургас с 0:3 от Полша. Идва Димитър Димитров-Херо и на 10 октомври изкопчваме 0:0 от Англия на “Уембли”. Но 4 дни по-късно отново в Бургас шведите ни бият 1:0 с гол на Хенрик Ларсон. И пак записваме 2 равенства, но с 4 загуби в официални срещи, или една по-малко от 2020 г.
И отново трябва да върнем 10 години назад, за да намерим година без победа. И това 1988-а, но тогава имаме само два официални мача. На 19 октомври тимът на Борис Ангелов губи с 1:3 в София от Румъния в световната квалификация. Два гола ни вкарва Радион Каматару, а един Дорин Матеуц. За нас се разписва Христо Колев-Бащата. И на 2 ноември правим 1:1 срещу изключителния тим на Дания в Копенхаген, воден от Сеп Пионтек. Ларс Елструп открива в 8-ата мин, но покойният вече Аян Садъков изравнява в 36-ата.
1986-а отново сме без победа в официален мач, но за сметка на това пак сме на световно. На него правим 1:1 срещу първенеца на планетата Италия на откриването (голове на Алесандро Алтобели и Наско Сираков), 1:1 с Република Корея (Пламен Гетов и Йон-Бум Ким) и губим с по 0:2 от Аржентина на Диего Марадона и домакините. Но все пак за първи път в историята тимът, воден от Иван Вуцов, излиза от групата на световно.
След световното започваме евроквалификациите, но вече с треньор Христо Младенов. На 10 септември в Глазгоу правим 0:0 с Шотландия, а 19 ноември в Брюксел 1:1 с Белгия (Пиер Янсен и Лъчезар Танев).
1982-а имаме само два официални мача, в които правим равен и загуба. На 27 октомври в София норвежците ни правят 2:2. Бойчо Величков открива в 13-ата мин, но само 4 по-късно Халвар Торесен от нидерландския ПСВ “Айндховен” изравнява от дузпа. В 66-ата мин Арне Ларсен Йокланд от германския “Байер” (Леверкузен) извежда гостите напред, но почти веднага защитникът на “Левски-Спартак” Пламен Николов изравнява. На 17 ноември, отново у дома, падаме с 0:1 от Югославия след гол на Ненад Стойкович от “Партизан” в 36-ата мин.
1978-а година също е лоша в представянето ни. Официалните срещи започват с Осмото балканско първенство. Тимът на Цветан Илчев губи на 5 май в Букурещ с 0:2, като се разписват бъдещият велик треньор Ангел Йорданеску във 2-ата мин и Илие Балачи в 74-ата. На 31 май в София правим 1:1 със северните ни съседи, като Стойчо Младенов открива в 16-ата мин, но отново Йорданеску бележи за равенството в 36-ата.
На 11 октомври в евроквалификациите завършваме 2:2 с Дания в Копенхаген. Бени Нилсен открива в 17-ата мин, но великият Павел Панов изравнява в 32-ата. В 63-ата голямата звезда на домакините Сьорен Лерби, който тогава е в “Аякс”, ги извежда напред, но Иван Илиев от “Славия” се разписва 5 минути преди края. И на 29 октомври губим с 0:2 от Северна Ирландия след попадения на Гери Армстронг от “Тотнъм” и дебютанта Били Кески от “Дарби Каунти”.
1970-а е също година без победа в официален мач, но също така година, през която сме на световно. Заради партийно безумие тимът на д-р Стефан Божков е пратен да се готви в снега на Белмекен, за да
отиде в жегата на Мексико. На играчите пък им било забранено да пият вода. И на 2 юни в Леон повеждаме на Перу с 2:0 след голове на Динко Дерменджиев и Христо Бонев, за да инкасираме загуба с 2:3 след попадения на Алберто Гаярдо, Ектор Чумпитас и Теофило Кубиляс за тима, воден от великия бразилец Диди. 5 дни по-късно губим с 2:5 от ФР Германия, като хеттрик във вратата на Симеон Симеонов-Мони записва великият Герд Мюлер. Другите два гола за немците са на Райнхард Либуда и Уве Зеелер. България вкарва първото и последното попадения в двубоя чрез Аспарух Никодимов и Тодор Колев-Токата. Силите ни стигат само да направим 1:1 с Мароко на 11 юни. Добромир Жечев-Бобата открива в 40-ата мин, но Махуб Газауни от ФАР (Рабат) изравнява в 60-ата.
Отборът е поет от Васил Спасов-Валяка, но до края на годината има само една евроквалификация на 15 ноември в София, когато Норвегия ни прави 1:1. Крилото на ЦСКА Цветан Атанасов открива 29-ата мин, но Тор Фугълсет от “Фридрихщат” изравнява 7 мин преди края.
През 1964 година официални мачове са ни само две олимпийски квалификации за игрите в Токио срещу Румъния. На 3 май в Букурещ губим с 1:2 (гол на Никола Котков), а на 31 май падаме в София с 0:1. Така записваме година само със загуби в официални срещи.
1952-а и 1953-а са две последователни години без успех. През първата имаме само един мач - от олимпийския турнир в Хелзинки, когато падаме от СССР драматично след продължения.
Мачът е в Котка на 15 юли. Тогава тимът, воден от легендите Стоян Орманджиев и Крум Милев, повежда в 95-ата мин с гол на Иван Колев-Ването.
Всеволод Бобров изравнява в 99-ата, а Василий Трофимов от “Динамо” (Москва) бележи за крайния успех в 103-ата. В следващия кръг руснаците са елиминирани от Югославия след 5:5 в първия мач и 1:3 в преиграването.
През следващата година започват световните квалификации. И на 28 юни падаме с 1:3 от Румъния в Букурещ. Два гола ни вкарва Йозеф Перени от ЧЧА, а един Александру Ене от “Динамо” (Орашул Сталин, днес Брашов). За България бележи Добромир Ташков от “Спартак” (София). На 6 септември в София губим и с 1:2 от Чехословакия след две попадения на Франтишек Влък от “Татран” (Теплице) и гол от дузпа на д-р Стефан Божков. След това на 11 октомври в София губим със същия резултат от Румъния. За тях се разписват Гаврил Серьозо от “Фламура Рошие УТ” (Арад) и Валериу Калиною от “Динамо” (Букурещ). За нас бележи Иван Колев-Ването. И завършваме с 0:0 при гостуването на Чехословакия в Прага на 8 ноември.
Официалните ни мачове през 1946 г. са за Първото балканско първенство, което се играе в Тирана. На 8 октомври тимът на Тодор Конов прави 2:2 с Румъния. Повеждаме след автогол на Александру Негреску и попадение на Крум Милев-Чичето, но Николае Ройтер от ЧФР (Тимишоара) и Матиаш Тот от ИТА (Арад) изравняват в рамките на 5 мин в началото на второто полувреме. Ден по-късно губим с 1:3 и от домакина Албания. Повеждаме с гол на Васил Спасов-Валяка, но Лоро Боричи от “Влазня” (Шкодра) ни вкарва два (един от дузпа), а съотборникът му Пал Мираши бележи и трети във вратата на Симеон Костов от “Локо” (Сф). И в последния си двубой на 13 октомври губим с 1:2 от Югославия. За тях головете са на Божидар Сандич от “Металац” (Белград), а за България се разписва Божин Ласков.
През 1937 и 1938 г. единствените ни официални срещи са световните квалификации, и то с Чехословакия, един от най-силните отбори в Европа. На 7 ноември 1937 г. записваме може би най-големия си
успех до този момент в историята на родния футбол, като в София правим 1:1 с действащия световен вицешампион. И то водени от техния сънародник Станислав Томс. Ян Ржиха от “Спарта” (Прага) открива в 44-ата мин, но в 89-ата италианският рефер Рейнало Барсалина дава дузпа за нас, която е превърната в гол от Георги Пачеджиев-Чугуна. Веднага след центъра грабваме топката и двама наши изскачат сами срещу вратаря и пада второ попадение. След това обаче се оказва, че реферът дал край на мача и попадението не е зачетено. Реваншът е на 24 април 1938 г. и този път домакините са безпощадни - 6:0. Хеттрик във вратата на Ради Мазников от “Левски” бележи Ладислав Шимунек от “Славия” (Прага), два - Олдрих Нейедли от “Спарта” (Прага), и един - Йозеф Лудл от “Виктория Жижков” (Прага).
И, разбира се, първата година, в която нямаме победа в официален мач е тази на основаването на националния ни отбор - 1924 г. Тимът е
създаден единствено за участие на олимпийските игри в Париж Негов първи треньор е австриецът Леополд Нич. И на 1/8-финала на 28 май на стадион “Колон” в Париж губим с 0:1 от Ирландската свободна държава. Гола ни вкарва Патрик Дънкан от засада в 75-ата мин. Но още тогава наш футболист привлича вниманието на Европа. За французите Никола Мутафчиев-Колишчето е бил над средната класа на континента по това време.
Трябва да се отбележи, че цели 17 години националният ни отбор, който тази година стана на 96, не е записвал официален мач по една или друга причина. Това са 1925, 1926, 1927, 1928, 1929, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943, 1944, 1945, 1949, 1950, 1951, 1954 и 1958 година. Е, тогава със сигурност сме били по-зле.
Печелим нищожните 0,095 точки на мач
Само в четири случая националният ни отбор е набирал по-малко точки средно на мач от сегашния на Георги Дерменджиев. И в три от тях - 1924, 1938 и 1953 г., е изигравал само по един двубой, който е завършвал със загуба. Две имаме само през 1964 г., или преди 56 лета.
Отборът на Дерменджиев успя да вземе само 2 от възможните 21 точки в двубоите си за календарната година, което прави мижавите 0,095 средно на двубой. Това не се е случвало никога.
Изчисленията са направени по съвременната система от 3 точки за победа и 1 за равен.
От годините, в които нямаме победа в официална среща, най-добре сме били през 1937, 1952 и 2008 г., когато набираме средно по 0,333 точки на мач. 0,222 точки средно вземаме през 1986 г.
Коефициентът ни е 0,167 през 1970, 1978, 1982 и 1988 г. 0,133 точки средно събираме през 2011 г. И преди сегашния национален отбор най-зле сме били през 1946 и 1998 г., когато сме на 0,111 точки средно на мач.
През 1961 година сме перфектни - 4 от 4
Рекордните години на националния отбор са 1968 и 1994-а, когато записваме по 6 победи в официални мачове. По 5 успеха правим през 1967, 1971 и 2007 г.
Трябва да се отбележи и уникалната 1961-а, когато в четири официални двубоя записваме 4 победи. И то в световни квалификации под ръководството на Георги Пачеджиев-Чугуна и Кръстю Чакъров. 2:0 над Финландия в Хелзинки (Христо Илиев-Патрата и Иван Колев), 3:1 над същия съперник в София (Димитър Якимов, Тодор Диев и Петър Величков), 1:0 у дома над Франция (Христо Илиев), след което се изравняваме в крайното класиране с французите и отново 1:0 над тях в Милано на 16 декември с гол на Димитър Якимов и първо участие на първенство на планетата в историята ни.
В четирите мача играят Георги Найденов, Кирил Ракаров, Иван Колев и Димитър Якимов (ЦДНА), Христо Илиев (“Ботев”, Пловдив) и Тодор Диев (“Спартак”, Пловдив).
В три ритат Иван Димитров (“Локомотив”, София) и Никола Ковачев (ЦДНА). С два са Стоян Китов и Добромир Жечев (“Спартак”, София), Никола Йорданов (“Дунав”, Русе), Петър Величков (“Славия”), Васил Методиев (“Локомотив”, София) и Димитър Димов (“Спартак”, Пловдив), а с един са Манол Манолов (ЦДНА) и Спиро Дебърски (“Локомотив”, София).
Георги Банов, в-к "24 часа"
Георги Банов, в-к "24 часа"
