Балъков: Сега всички играят като България през 1994-та - организиран хаос

Кой провокира скандала между Христо Стоичков и Красимир Балъков през 1994 година? Легендарният плеймейкър на България беше специален гост в поредицата на БНТ "Американска мечта, made in Bulgaria" - портрети на участници в световните финали по футбол отпреди 20 години.

Плеймекърът на България за победата над "петлите" във Франция:

"Не съм си вярвал, нито аз, нито като отбор, че можем да постигнем такъв резултат. На преден план излиза радостта след мача с Франция. Разбира се, излизат много други спомени, но той е най-решаващият и остава во век и веков. Оттам започна нашата генерация."

"Ситуацията преди заминаването ни за Франция беше доста драматична. Даже някои от състезателите се прибраха по градовете си, а аз се върнах в Търново. Стоичков ми се обади след 2 дни и ми  каза "стягай багажа и да тръгваме". Абсолютно нормални неща за българската действителност. В края на краищата на фона на всички неволи ние успяхме да се обединим и с нашите характери да стигнем там, докъдето стигнахме."

За откриващият мач с Нигерия:

"Мачът с Нигерия беше малко нещастен. Не заслужавахме да загубим с такъв резултат. Не играхме нашата игра и пропуснахме да реализираме нашите положения. Така се стекоха обстоятелствата, че загубихме катастрофално с 0:3 и всички помним в България пресата на какво ни направи.Той се оказа и най-нещастният мач за България през целия Мондиал.

За битката с Гърция:

"В срещата с "елините" ние трябваше задължително да спечелим, а вътрешната позитивна злоба от първия мач ни помогна да вкараме 4 гола и да продължим напред."

За епичния триумф над Аржентина:

"С Аржентина използвахме ситуацията около Марадона. Надиграхме ги от първата до последната минута на фона на 40-те градуса и задушното време. Силите, които ни дойдоха по време на този мач, си остават някакво чудо понеже до последната 90-та минута аз едва можех да ходя."

За мита, че Стоичков и Марадона са говорили преди срещата Балъков сподели, че това са абсолютни глупости и не вярва да е имало някаква договорка или черно тото.

Драмата с Мексико:

"Взех погрешно решение, че пръв бих дузпата срещу Мексико. Дни или седмици преди 1/8-финала ние играхме контрола с "ацтеките" , в която реализирах на Хорхе Кампос. Ние тогава победихме в Сан Диего с моето попадение, но в този емоционален момент забравих, че именно Кампос ще знае в кой ъгъл ще бия. Той е един интелигентен и мъдър вратар и успя да спаси моя изстрел. Това беше преломен момент за мен и моята кариера. Когато Димитър Пенев избра петимата и попита кой иска да бие първата аз бях готов. Стоичков искаше последната, защото той обича да решава мачовете. Нито аз, нито той в крайна сметка решихме изхода от мача с Мексико. "

Христо Стоичков говори за случката с хумор: "До мен не се стигна, защото аз бях сигурен,че ще си свършат работата. Бийте Вие, моята е лесна
накрая."

Мачът с Германия също няма да го забравя!

" В момента , в който Стоичков ми подаде на границата на пеналтерията, топката ми дойде неудобна и я ударих с външен фалц. За мой шанс топката се удари в гредата. Моят приятел Ицо толкова ми се ядоса, че 15-20 минути не се занимаваше с друго освен да ми реди едни, които не са за говорене. До края на полувреме и аз му заредих едни... а Димитър Пенев на полувреме ни затвори в една стаичка и ни каза да се разберем, но след почивката да сме се изяснили. В същото време Пенев каза на двама наши футболисти да загряват, след като
не знаеше бием ли се, целуваме ли се."

"Ако върнем епизода след гола на Лечков срещу Германия, ще видим , че аз пръв го прегръщам, а след това нещата си дойдоха на мястото."

Станахме ли жертва на обстоятелствата срещу Италия?

" Аз си спомням един нелеп момент, в който ние трябваше да имаме обяд в 1 на обед, но го направихме в 3. Бяха хванали човек, който се е движил в кухнята и трябваше да сменят цялата храна , а това наруши климата в отбора ни. Аз съм позитивен човек и твърдя, че можехме да ги победим.Играхме силно и определено бяхме ощетени. Твърдя че и с този съдия ние можехме да стигнем до финала. Допуснахме контузен футболист като Баджо да отбележи два гола, което беше голямата ни грешка. "

В двубоя с Швеция доказахме,че сме българи

 "Аз бях толкова ядосан, ние не бяхме отбор. Имаше два варианта, да подаваме на Ицо да стане голмайстор или да не допускаме голове, за да
стане Боби вратар номер 1 на Мондиала. Това разруши баланса в отбора, отделно българският ни манталитет. Не спазихме и режим преди мача, може би и затова допуснахме тази катастрофална загуба."

"Отборът ни беше много хомоген и организиран. Както казва Кройф - "организиран хаос". А сега всички играят точно така. Модерно е да се играе без позиции, всеки да се движи по терена, нямахме определни задачи, но се познавахме и с "вързани очи".

"Изкарването от първия до последния ден беше невероятно преживяване. Ние бяхме атракция за всички българи в САЩ, особено след нашите резултати. Малка България стана позната за целия свят."