Неделното спокойствие в Италия бе нарушено от гръмката новина за оставка на Роберто Манчини. „Скудра адзура“ остана без селекционер малко повече от 24 месеца, след като триумфира на Евро 2020. Опитният специалист слезе от горещия стол след повече от 5 години начело на своята родина, където сбъдна и голямата си мечта – да спечели значим трофей с националния отбор, след като кариерата му на футболист не бе белязана от подобни върхове.
Манчини пое Италия в изключително труден момент през пролетта на 2018 година, броени месеци, след като неговият колега Джампиеро Вентура се бе провалил в опита си да класира „адзурите“ за Мондиал 2018. В този момент тягостната атмосфера и много проблеми не предполагаха какво предстои пред скудрата. Последва продължително пренареждане на пъзела, за да дойде триумфът на „Уембли“ с дузпи срещу Англия през 2021 година. В същото време Манчини изведе Италия и до знаменит рекорд от 37 мача без поражение.
След това постепенно ледът под краката на селекционера бавно започна да се топи и невидимо да се пропуква, за да дойде 13 август 2023 година, когато оставката му се озова на бюрото в кабинета на президента на федерацията Габриеле Гравина. Раздялата бе факт. Какво се случи и къде се обърка всичко?
Причините за края на ерата „Манчини“ са хронологично навързани. Всичко започна от звучния шамар в плейофа за Мондиал 2022 срещу Северна Македония в Палермо при 0:1. Действащият европейски шампион за втори пореден път остана далеч от световни финали и това вгорчи всичко, градено от Манчини през последните 3 години. То все пак бе оценено от федерацията, която не го уволни след фиаското, а го остави да работи.
Само преди дни на Апенините изплува версия, според която един от помощниците на селекционера Алберико Евани е напуснал заради несъгласие с вижданията на треньора. Евани е бил против присъствието на Леонардо Бонучи в защитата, вярвайки, че най-добрите дни на играча са безвъзвратно отминали.
По-рано този месец и други рокади белязаха разпада на треньорския екип на Италия. Атилио Ломбардо пое „адзурите“ до 20 години, докато в същото време Джулио Нучиари също пое в друга посока.
Успоредно с това Роберто Манчини беше назначен за координатор на различните младежки отбори на Италия в опит да създаде по-голяма организация и по-плавно преминаване към първия тим от тези до 20 и 21 години. За целта селекционерът трябваше да споделя идеи, тактически виждания и методи на обучение със своите колеги надолу по веригата, което допълнително увеличи списъка му с отговорности.
В същото време федерацията се нае със задачата да освежи щаба на треньора със световните шампиони от 2006 година Андреа Бардзали и Джанлуиджи Буфон.
Далеч преди тези процеси, Манчини бе разтърсен от две огромни трагедии, създали усещането, че животът му се изплъзва между ръцете. В рамките на броени седмици този свят бе напуснат от две основни фигури в живота на треньора. Неговите съотборници от „Сампдория“ Джанлука Виали и Синиша Михайлович загубиха битката с коварни болести.
„Губя още един брат, по-малък брат – призна тогава тъжният Манчини по адрес на Виали, с когото има онази незабравима снимка на „Уембли“ след победата над Англия отпреди 2 години. - Точно по този начин обичах да се обръщам към него. Срещнахме се, когато бяхме на 16 години и след това никога не сме се разделяли. В юношеските отбори на Италия, в мъжкия национален тим, Сампдория, в радости и болка. По време на победи и загуби, както и в онези две нощи на "Уембли". Един път преди много години ни се случи да плачем от тъга и горчивина. Други пъти сме плакали от радост, тъй като съдбата ни свърза. Беше привилегия да бъда негов приятел и съотборник във футбола и живота.“
Така след месеци на промени и сътресения, Манчини взе решението да се оттегли. И според мнозина то е правилно. Сега е ред на Гравина, който трябва да посочи неговият заместник. Фаворит е Лучано Спалети, който току-що качи „Наполи“ на трона в Серия А след 33 години. После се скара с президента Аурелио Де Лаурентис и си тръгна. Казват, че няма случайни неща и това изглежда като едно от тях.