Изминалата 2023 година ще остане задълго в паметта на феновете на Левски. Последните 12 месеца резултатите на стадион „Георги Аспарухов“ бяха на приливи и отливи, но не това бе основният акцент. Вътрешната войната, разпалена от април насам, продължава да обрича „сините“ на несигурност и напрежение и вероятно това ще продължи, докато не се намери решение на проблема.
Новата година в Левски започна с оптимизъм, въпреки че тимът се намираше в онази прословута серия под ръководството на Станимир Стоилов без победа. Изненадващо поражение с 0:1 от Черно море на неутралния терен на „Ивайло“ сякаш подсказа турболентните времена, които предстояха да се случат. Във Велико Търново грешка на Николай Михайлов предреши съперничеството му с Пламен Андреев за място под рамката. По-късно и младият талант щеше да има своите трудности.
Левски не успя да спечели и в Благоевград срещу Пирин, където се задоволи с 1:1, но пък се влюби в халфа на домакините Чебраил Макрецкис. Юношата на Борусия (Дортмунд) се изплъзна на „сините“ заради едни 50 000 лева и това само увеличи пропастта между ръководството на клуба и Станимир Стоилов.
Последва нулево равенство с Лудогорец, а серията от 11 мача без успех в елита приключи в Пазарджик – 2:0. На стадион „Георги Бенковски“ паднаха и дебютните попадения на новия №9 Рикардиньо.
Левски продължи да печели, а бразилският таран да бележи. Столичният гранд повали последователно Ботев (Враца) с 2:0, ликува и в Кърджали срещу Арда за 3:0, за да дойде домакинството на Локомотив (София). Мачът се превърна в лебедовата песен на Стоилов, който вече бе обявил, че няма да остане на „Герена“, ако клубът бъде напуснат от изпълнителния директор Иво Ивков. Синът на легендата Кирил Ивков вече бе в открита война с Наско Сираков заради различия в управлението. Стигна се и до безпрецедентна пресконференция, на която Ивков показа оферти за Хосе Кордоба и Андриан Краев, отклонени от самия собственик. Дни по-рано изпълнителният директор на „сините“ бе наречен „класически лъжец“ от Сираков по време на друг брифинг. В крайна сметка на Общо събрание на клуба Ивков научи официално, че повече няма да изпълнява длъжността на изпълнителен директор, а на "Герана" може да остане на друга позиция, като видимо предложението бе поднесено така, че шансовете за позитивен отговор да бъдат сведени до минимум.
За да се стигне до двубоя с „железничарите“, след който Стоилов обяви на емоционална пресконференция, продължила повече от час, че си тръгва заради различия в политиката за управление на любимия му клуб. Победата с 1:0 не успя да повдигне духа на „сините“, а от този момент натам част от привържениците се настроиха срещу Сираков, което продължава и до ден днешен.
Остатъкът от сезона бе поверен на Елин Топузаков, който до този момент бе със статут на треньор на втория отбор. Топчо изведе „сините“ срещу ЦСКА в мач, който ще се запомни с пропуснатата от Ивелин Попов дузпа в самия му край и нулите на таблото.
До края на април Левски надви драматично Берое с 1:0 с късно попадение на Асен Чандъров, удари с 1:0 и Ботев (Пд) при откриването на стадион „Христо Ботев“. Герой под тепетата бе Рикардиньо. Положителните резултати при Топузаков продължиха и срещу Септември (2:0), за да дойде първото поражение при 0:1 на „Лаута“ от Локомотив.
„Сините“ измъкнаха 2:2 с ЦСКА 1948 в „Бистрица“, след което дойде звучното 3:0 над „смърфовете“ в Пловдив. Рикардиньо донесе обрат срещу Черно море за 2:1, с което „сините“ си осигуриха място на бараж за Европа, а после дойде и прословутият мач в Разград. Срещу „орлите“ Елин Топузаков изненада със стартов състав, в който отсъстваха редица основни играчи, а Ноа Сонко Сундберг бе заменен на почивката, за да влезе…Дейвид Михалев. Дебют записа и Кристиан Йовов, а „орлите“ с мъка измъкнаха 3:2 и се доближиха на крачка от поредната титла. В последния ден от сезона Левски отстъпи и на ЦСКА с 0:2, а за феновете на „сините“ остана удоволствието да отпразнува титлата на…“зелените“, спечелили трудно на „Тича“ с 1:0. За място в евротурнирите „сините“ се изправиха срещу Арда на стадион „Георги Аспарухов“, а мисията бе успешна – 2:0.
След последния ден от кампанията дойдоха и спекулациите за нов треньор. Редица имена бяха спрегнати за наследник на временния треньор Елин Топузаков, а на крачка от подпис бе сръбската легенда Саво Милошевич. Бившият нападател дори бе на преговори в София и се очакваше до дни да бъде обявен за нов наставник, въпреки липсата му на сериозно CV. Последва обрат, а на „Герена“ представиха Николай Костов, който вече имаше кратък престой в клуба през 2012 година.
Първата пресконференция на специалиста бе придружена от фойерверки – изпълнителният директор Даниел Боримиров постави цел титла и Купа, а самият наставник призна, че това е напълно възможно. На мястото на напусналия шеф на школата Йончо Арсов пък бе назначен Елин Топузаков.
Началото бе обещаващо – в Европа Левски най-накрая бе солиден след години на страдания. Родният представител се справи с Шкупи след две победи, но в Първа лига тръгна с поражение от ЦСКА 1948 насред „Герена“. Дни по-късно все пак бе повален Ботев отново в неговия обновен дом, бе разбит Локомотив (София) с 6:0, но полетът на „сините“ бе спрян на „Лаута“ при 1:2 от Локомотив, въпреки солидното превъзходство на гостите.
Тук някъде се зароди и митът за времето на Фъргюсън, което сега носеше името на Костов. „Сините“ наредиха куп победи в последните минути - Хебър, Пирин, Ботев (Враца). Между тях дойде и новото избухване в Лигата на конференциите - след солиден мач в Израел и 0:0 срещу Апоел (Беер Шева), на реванша Роналдо взриви „Георги Аспарухов“ с гол в сетния миг на редовното време за 2:1. „Герена“ отново си припомни лудите европейски вечери, а в този момент мечтите на Левски нямаха лимит.
В края на август на стадион „Васил Левски“ дойде Айнтрахт, спечелил Лига Европа година по-рано. Германският тим, начело със световния шампион Марио Гьоце, не бе чувал досега за Асими Фадига, но трябваше да преглътне горчивия хап със снаряда на френския халф. София се разтресе след попадението на лятното попълнение за 1:1. Във Франкфурт „сините“ не бяха същият отбор и след изразена дефанзивна тактика трябваше да се задоволят с достойно отпадане след 0:2. Там някъде започна и снишаването на тима при Костов. Резултатите във вътрешния шампионат станаха колебливи, а в същото време имаше и нова изненадваща раздяла. Ивелин Попов си събра багажа и напусна за втори път "сините", както го направи и като юноша. По-късно самият футболист призна, че не се чувствал оценен в родния си тим.
И докато Попето се радваше на солидна форма и любов в Ботев (Пд), Левски започна да печели все по-трудно. Не взе нито дербито с Лудогорец (0:1), нито това с ЦСКА (0:0). Липсваше доминацията от първите месеци на сезона. „Сините“ надвиха абсолютния хит Черно море трудно с 1:0 вкъщи, за да последва серия от пет мача без успех в шампионата. Окончателно амбициите за титла бяха претопени до цел класиране в Европа. Пропадането бе парирано с 2:0 срещу Локомотив (Пд) и 1:0 във Враца, но звучният шамар дойде в Пазарджик за Купата при 1:2 от Хебър. Липсата на баланс в резултатите отново разпали войната между част от феновете и Наско Сираков, а на прицел бе и самият треньор Николай Костов, на когото на няколко пъти му бе поискана оставката. Специалистът отказа да си тръгне, оправдавайки слабата форма с наличието на множество контузени футболисти. Големият въпрос обаче бе защо „синият“ лазарет бе препълнен? В края на годината Сираков отново затвърди доверието си към треньорския щаб и обеща по-добри резултати и по-голяма прозрачност през новата 2024-а.
------------------------------------------------------------------------------------
Откритието: Кристиан Димитров
Повече от ясно е, че през 2023 година футболист №1 на Левски бе Уелтън. Бразилецът демонстрира качества, каквито досега феновете не бяха виждали, въпреки че лявото крило вече бе успял да влезе в сърцата им. Стигна се дотам, че „сините“ бяха зависими от формата и присъствието на южноамериканеца.
Затова пък Кристиан Димитров бе изваден от нафталина, след като и в Хайдук, и в ЧФР Клуж не играеше редовно. Централният бранител бе взет по времето на Станимир Стоилов, но заради треньорската рокада повече игрово време записа по-късно при Костов. Бившият капитан на Ботев (Пд) си върна мястото в националния отбор и в момента е сред основните играчи на „сините“.
Разочарованието: Илиан Стефанов
Героят от финала за Купата, донесъл първи трофей за Левски след 13-годишно чакане, сега не се радва на голямо доверие от Николай Костов. Авторът на победното попадение срещу ЦСКА през 2022 година е със статут на твърда резерва на „Герена“ и все по-рядко получава шанс за изява. Заговори се сериозно, че офанзивният футболист може да бъде продаден, но сделката с клуб от Израел така и не се състоя. Към момента Стефанов има едва 183 минути за първенство, разпределени в 9 мача.
