Младата звезда на Ханза Едисон Йорданов: Искам да играя за България

- Да, имам голя­мо желание това да стане. Сега ве­че сме се разбра­ли с господин Ма­дански. Обещал съм да дойда, но още не знам точ­но кога. В момен­та се възстановя­вам от тежка кон­тузия и не съм 100% готов за иг­ра. Освен това важно е и какво ще стане с мен, къде ще съм след­ващия сезон. Не знам в кой отбор ще продължа ка­риерата си. Може да остана в Рощок, но може и да се преместя. За мен най-важното е да играя, после ще видим какво ще стане. Важно­то е, че вече ре­ших да играя за България.

Ти си роден в България, кога напусна страна­та?

- Не, аз съм ро­ден в Рощок. В България съм идвал само лятото за ваканция.

Моят тати е от България, също така имам баба, чичо, леля, бра­товчеди. Имаме и къща, където от­сядаме по време на ваканциите.

Възстанови ли се вече, след като скъса кръс­тни връзки?

- Да, сега вече съм добре. Всичко е наред, мога да кажа, че ми липсват само мачовете. Дано скоро заиграя отново.

Не е тайна, че към теб има ин­терес от няколко големи клуба от Първа Бундеслига. Имаш ли предпочитания къде да играеш, ако можеш да избираш?

- Трябва да из­бера къде ще е най-добре за мен. Все още нищо не е ясно. Сигурно до една или две седмици ще знам дали ще се местя. Има вероятност да остана в Ро­щок. Ако наистина някои голям клуб ме иска, за мен най-важно е да има силен втори отбор, къ­дето мога да иг­рая. Защото ня­ма никакъв смисъл да седя само на пейката или дори да не попа­дам в групата за мачовете. Ще преговаряме и ще видим.

Кога започ­на да тренираш футбол?

- Когато бях на седем години. Роден съм в Ро­щок, но когато бях на две годи­ни родителите ми са се премес­тили в Юлцен. В това градче бяха първите ми стъпки във фут­бола. След това минах през Холденщад и Айнтрахт Шверин, преди да заиграя в Ханза.

На коя пози­ция на терена се чувстваш най-добре?

- При юношите винаги съм играл като офанзивен халф с №10.

Откакто играя при мъжете, ме пускат отдясно или отляво по фланга. От мен се очаква да атакувам. Това са трите позиции, на които съм играл и мога да бъда полезен.

Имаш ли някакви впечатления от българския футбол?

- Когато преди две години бях за последно в Бълга­рия, отидохме на стадиона, за да гледаме мач на Литекс. Отборът игра квалифика­ции за Шампионс­ката лига с полс­кия Висла. Много ми беше интерес но и мачът ми ха­реса. Тогава в от­бора играеше още Ивелин Попов. Спомням си и двама бразилци — Том и Сандро (б. а. - Сандриньо). Това са тримата футболисти, кои­то ми направиха впечатление.

Имаш ли пристрастия към някой бъл­гарски отбор?

- Аз не ги следя и не знам какво се случва. Знам, че моят тати и

- Слушал съм за Георги Миланов от Литекс. Знам, _; че е избран за най-добър футболист на България.Той е на моята възраст или малко по-голям. Млад е, а вече е толкова добър.

С кои добри немски футбо­листи си играл заедно в младеж­ките отбори?

- Играл съм с Леонардо Битенкур от Борусия Дортмунд. Също така с Юлиан Дракслер от Шалке. С него обаче бяхме заедно в националния от­бор до 19 години, а след това той направо направи пробив в мъжкия отбор. В един от­бор сме били и с Антонио Рюдигер от Щутгарт. Мно­го са добрите млади немски футболисти.

За кого ще стискаш палци на   финала на Шампионскаталига?

- О, много е трудно да избера. Ако трябва да ка­жа, Байерн играе много добър фут­бол през целия сезон. Те загубиха два пъти на финал в последните го­дини и заслужа­ват сега да спече­лят. Според мен

Но пък много ми харесва фут­болът на Борусия Дортмунд. Мис­ля, че ще стане много хубав мач.

Надяваш ли се, че можеш да стигнеш до на­ционалния от­бор на Германия, въпреки че се каниш да игра­еш за младеж­кия тим на Бъл­гария?