В книгата на Хелмут, Дженифър разказва за здравословните си проблеми в тинейджърските й години и как покера е повлиял на живота и.
"Между седемнадесетата и осемндесетата ми годишнина се разболях много сериозно, развивайки бъбречна недостатъчност. Бях доста добре запозната с това заболяване. Преди години майка ми беше починала от същата болест. Болеста се предава по наследство в семейството ми. Нуждаех се от бъбречна трансплантация и 4 месеца се подлагах на диализа докато се търсеше донор за мен. Докторите ми казаха, че ми остават месеци живот, ако не ми намерят нов бъбрек.
Дните в които не бях на диализа, прекарвах в казиното. Покерът ми помогаше да не мисля за здравословното си състояние и да мина през този много тежък период. Може да си представите нетърпението, с което човек чака нов бъбрек, знаейки че часовникът тиктака наумолимо. Играех между 4 и 6 дни в седмицата, залагайки пари, които бях спечелила докато работех в Dairy Queen и Macy's. Губех повече отколкото печелех, спомням си доста ходения до АТМ автомата. Когато накрая ми трансплантираха бъбрек изоставих покера и отидох в колеж в Университета в Невада, Рено. Не бях сядала на покер маса за три години, през които наблягах на ученето и възстанавяването на силите ми.
Когато навърших 21 бях наета като сервитьорка в Harrah's в Рено. Работата ми беше да замествам сервитьорките, когато те бяха в почивка. Така аз обикалях из цялото казино, включително и покер залата. Поради факта, че бях играла доста години покер, познавах доста от играчите и те ми оставяха големи бакшиши. Печелех добре като сервитьорка и след края на първият месец почнах да играя покер, когато привърши смяната ми. Доста често играех срещу същите хора, на които сервирах бири няколко часа по-рано и печелех. В действителност правех повече пари на покер масата, отколкото като работех, а както споменах като сервитьорка печелех доста добре.
Когато придобих малко повече самочувствие започнах да играя на по-високи лимити - $5-$10 и $10-$20. Като печелех повече, по-големите блиндове почнаха да ми изглеждат по-примамливи. Бях си изградила доста добър банкрол, така че нямаше нужда да играя "страхливо". Никой не ме спонсорираше и си играех изцяло с мои пари.
Въпреки игрите на високи нива и големите печалби от загубите болеше. Спомням си една сесия в която загубих $200 от което бях доста разстроена. Никога до сега не бях губила толкова много и се потях цялата. Извадих още $200 от джоба си и отидох на Блек Джак-а. Заложих ги всичките на една единствена ръка. Бях много нервна и се тресях цялата. За щастие спечелих, прибрах си парите и си тръгнах. Бях на чисто за вечерта. Дълго време след това не играх блек джак, а и след това винаги е било само за забавление."
