1. Novsport
  2. Покер
  3. Еволюцията на Дениъл Негреану

Еволюцията на Дениъл Негреану

Около година след драматичното си отпадане от Главното събитие на WSOP, Дениъл Негреану говори пред списание "Poker Player" за Световните серии и за това как му се е наложило да издигне играта си на ново ниво, за да е в състояние да се конкурира с хлапетата от Интернет поколението.

Еволюцията на Дениъл Негреану

Около година след драматичното си отпадане от Главното събитие на WSOP, Дениъл Негреану говори пред списание "Poker Player" за Световните серии и за това как му се е наложило да издигне играта си на ново ниво, за да е в състояние да се конкурира с хлапетата от Интернет поколението.


Звучи невероятно, но цели 12 години минаха, откакто Негреану спечели първата си златна гривна в турнир по Тексас Холдем с пот лимит - събитие, маркирало появата на един от най-добрите играчи за всички времена. По това време той беше едва 24-годишен - млад стрелец в игра, пълна със стари пушки. Успехът му в такава ранна възраст му даде прякора "Kid
 Poker" ("Покер хлапе") - прозвище, което днес подхожда на повечето покер професионалисти.

В наши дни има немалко играчи, които са се изкачили до върха и се "пенсионират" на възраст от 24 години! Въпреки това, макар и намирайки се от грешната страна на 30-те години, Негреану все още е на гребена на вълната и в живия, и в онлайн покера. Професионалистът от отбора на PokerStars е на второ място след Фил Айви по турнирни печалби за всички времена със своите $12,7 млн. и има четири златни гривни и две титли от WPT. Миналия септември завърши втори след Бари Шулман в Главното събитие на WSOP-Europe, когато бе на крачка да завоюва най-големия успех в покер кариерата си.

Оттогава насам резултатите му тръгнаха надолу, като четвъртото място във Висшата лига на Party Poker е единственото му значимо постижение. Шестата му поява в ТВ шоуто "High Stakes Poker" ("Покер с високи залози") също бе изпълнена с разочарование, бедбийтове и грешки.

Това обаче в никакъв случай не означава, че Негреану трябва да бъде отписван за покера. Самият той се върна "пред черната дъска", използвайки помощта на някои от най-актуалните онлайн професионалисти, за да подобри своята игра в холдем без лимит, и промени стила си на живот, за да го съобрази с физическите изисквания на Световните серии. Така че въпросът сега е дали всичката тази работа си е струвала усилията.
 
- И така, Дениъл, какво става с теб?
- За първи път изкарах целите Световни серии, без да изпия глътка алкохол. И също така правя P90X тренировка всеки ден.
- Какво е това?
- Тренировъчна програма, която включва работа с тежести, йога, аеробни упражнения и подскоци - всеки ден правиш нещо различно. Също така се придържам и към съответната диета. Поставих си за цел да стана по-силен и успях. Загубих "любовните си дръжки" и вече мога да правя три набирания, а, когато започнах, можех само едно!
- Значи е било плод на целенасочено усилие да не пиеш по време на WSOP?
- Предишните години винаги ходех по партита, а и пиех по време на игра. Сега реших да не го правя и само да играя и да се наслаждавам на перфектните серии. Не гледам единствено на резултатите като на барометър на представянето си и съм доволен от това, което постигнах тази година. Справих се наистина добре в турнирите без лимит. Изненадващо слабо бе представянето ми в лимит събитията, които по принцип са моята коронна дисциплина, но там просто не ми достигна късмет. По принцип, исторически погледнато, аз съм играч, който се представя на периоди - първата половина на тези Световни серии бе празна откъм резултати за мен, но през втората успях да кеширам четири пъти и да завърша шести в Турнира на шампионите.
- Това, за което всички говорят тази година, са басовете кой колко гривни ще спечели. Ти участва ли в такива?
- Винаги имам бас с Фил Айви и също така тази година се обзаложих 2:1 с Том "durrrr" Дуан. Ако и двамата вземем гривна, никой не печели. Ако той вземе, а аз не, ще му платя двойно залога. На няколко пъти Том успя да ме уплаши, напредвайки в турнири, но така или иначе не можа да стане победител, така че никой не спечели баса.
- На каква стойност бе облогът?
- Не искам да говоря в цифри, но на голяма.
- Хауърд Ледърър се хвана на бас с Фил Айви за 5 млн. долара. Мислиш ли, че играчите се нуждаят от такава допълнителна мотивация?
- На мен не ми е задължително необходимо, но за хора като Фил Айви и durrr, които всекидневно играят кеш на най-високите нива, е почти досадно да се борят три дена за първа награда от 200-250 000 долара, колкото понякога печелят в само една ръка. Добре е за покера да има такива басове, защото иначе играч като Айви може би нямаше да участва в турнири. Но заради облозите той може да постави рекорд за най-много златни гривни и това е само въпрос на време.
- Как мислиш, че се чувства сегашният рекордьор Фил Хелмут във връзка с това? Според теб той ще спечели ли повече гривни?
- Вероятно не. Проблемът с Хелмут е, че играта, в която е най-добър, е тази, в която повечето играчи са най-добри. Младите момчета стават все по-силни и турнирите по Холдем без лимит са с все по-голям брой състезатели. Хелмут никога няма да спечели Стъд събитие, просто защото не разбира тези игри достатъчно добре, а в лимит Холдем също е безкрайно далеч в познанията си.
- Говорейки за неща, застинали във времето, Турнирът на шампионите изглеждаше все едно сме се върнали в 2004. Какво ще кажеш за това?
- Първо, аз бях шокиран от това колко много гласове от публиката получих, за да участвам в него, а нито едно от младите момчета не можа да се класира. Още по-шокиращо бе да видя там Сам Фарха и Ти Джей Клутие - обичам ги и двамата, но наистина изглеждаше все едно сме в машина на времето. Да си кажем правичката, там се състезавах с противници, които просто вече не са толкова добри, колкото младите пичове.
Участвах в много тежък турнир с вход $25 000 и шест играча на маса срещу много силни младоци като предстоящия победител Дан ‘djk123' Кели и Джейсън Сомървил. След това започнах Турнира на шампионите и чувствах, че ми е лесно! Причината да казвам това е, че прекарах няколко месеца в наистина тежка работа върху играта си в Холдем без лимит с някои от новите онлайн професионалисти. Те ми помогнаха да запълня пролуките в играта си и осъзнах, че има толкова много неща, които "старата школа" не осъзнават. Например варирането на размера на залозите. Станах много по-добър играч, учейки се от младоците, и участвайки в Турнира на шампионите, често си казвах: "Господи, вие наистина ли още правите това?".
- Какви нови стратегии възприе по време на това своеобразно обучение и как се промени стилът ти през последните 12 години?
- Стратегията ми през всичките тези години е доста простичка, тъй като винаги има твърде много слаби играчи. Играя много ръце, но в големите потове позволявам на съперниците да блъфират и ги вкарвам в капан. Но това вече не работи така добре, защото повечето от младите момчета вече не се хващат. Така че трябва да мисля за други пътища, по които да тръгна, и тъй като тези играчи са достатъчно мъдри, си струва понякога да ги блъфираш.
В миналото не бих блъфирал, защото щяха да ми платят с чифт. Днес се стигна дотам, че ако дойде флъш карта и ти заложиш, добрият опонент би хвърлил дори аса. Така че вече има повече възможности за блъф, защото срещу себе си имаш хора с по-сложна мисъл. Ти също си принуден да мислиш по-сложно, защото ако играеш "АБВ" покер, ще бъдеш използван преди флопа или пък няма да получиш достатъчно много пари на ривъра, ако се стигне до шоудаун. Така че ключовият момент е да си по-креативен, когато се появи възможност за блъф.
Във въпросният 6-max $25 000 турнир аз чек-рейзнах два пъти на ривъра с абсолютно нищо. Никога дотогава не го бях правил, защото не съм виждал смисъл. Но в този турнир това проработи и двата пъти.
- Друга гореща тема от тазгодишните Серии бе участието на няколко мъже в дамския турнир. Какво те подразни в това?
- Това, което ме дразни най-много, е мъже, използващи тампон за протектор на картите, и Шон Дийб, облечен в рокля. Той е добро хлапе, но според мен направи грешка. А след това се появи Ани Дюк, която стисна нос и каза "Браво! Това са мъже, които въстанаха за полово равноправие!". Каква безмислица! Те не са въстанали за полово равноправие. Ани написа в своя блог, че според нея това събитие не трябва вече да се провежда, а пък аз съм на мнение, че щом има 1000 жени, които искат да играят помежду си без мъже, които да им се уригват и пърдят и да използват тампони за протектор на картите, турнирът трябва да остане.
Това, което също ме вбеси, е, че тази жена има дързостта да се представя на своя уебсайт като "най-силната дама в света на покера". Значи, от една страна, тя се бори за равноправие, да няма полово деление, а, от друга, нарича себе си по този начин. Така че аз бих й казал: Как не те беше срам, шибана кучко!? Хем да говориш за правата на жените, хем да се поставяш над всички тях!
- Какво мислиш за последните Серии - бяха ли по-силни от предишните години?
- Мисля, че минаха доста добре. Преди да бъде създаден Консултативният комитет на играчите имаше доста неща, които се правеха грешно, но тази година сме близо до оптималния начин на провеждане. Също така имахме повече жизнено пространство, в което се побираха повече маси. Трудно е за организаторите, защото винаги има хора, които се оплакват от нещо, но тази година списъкът бе значително намален.
- Ще идваш ли тази година в Лондон, за да се опиташ да подобриш постижението си на WSOP-Europe?
- Знаеш, че Лондон е щастливо място за мен - обичам този град. Аз съм веган (Бел. ред.: човек, който не яде никакви продукти от животински произход) и Лондон е най-доброто място, където мога да се храня. Има едно заведение "Vitao Organic", където не сервират нищо с глутен, с мляко или със захар - чудесно е. Обичам Лондон. Не правя много неща, като отида там - пристигам, за да работя, не за да избухвам по партита.
- Да разбирам ли, че отново няма да пиеш?
- Не. Когато си професионалист, бъди такъв.
- Чувстваш ли се по-добре в личния си живот вече?
- Да. Минаха три години, откакто се разведох. Това бе може би най-приятелският развод в историята. Сега съм щастлив и се виждам с някого.
- Ще назовеш ли името на това момиче?
- Мисля, че по форумите вече го споменават, така че не е трудно да го откриете.
- Помага ли ти в играта това да имаш до себе си някой, който знае точно как се чувстваш?

- Да. Мисля, че когато търсиш нещо, не трябва да се отказваш, докато не го откриеш. Когато бях женен, приоритетите ми бяха малко променени. Не бях сигурен, че знам какво искам, а всъщност това, от което се нуждаех, бе най-добър приятел. Момичето, с което съм сега, е именно това!

poker.bg