”Какъв терор!”, казва прибързано големият блайнд, докато хвърля карите си.
„Така трябва да играе големият стак”, добавя приятелят му.
Говореха за мен. Току що бях откраднал блайндовете в $2/$5 ноу-лимит холдем игра. След няколко щастливи случки бях увеличил стака си от максималния вход от $500 на около $1,300. Това беше достатъчно, за да покривам всеки един на масата.
Големият блайнд и приятелят му несъзнателно бяха повторили това, което смятам за най-големия мит в ноу-лимит холдема:
Големите стакове управляват масата, а малките стакове трябва да стоят и да си траят. Чувам това постоянно - от ТВ коментаторите, от учителите по масите и дори съм го срещал в една или две книги. Веднъж чух някой да съветва приятеля си да не влиза в $10/$25 игра, защото имал само $2,000 за нея (а всъщност той имаше доста повече като банка). „Големите стакове ще те изядат жив. Трябва да имаш поне 5 бона, за да играеш в тази игра. Можеш да си вземеш двете хилядарки и да ги изгориш. Ако няма да влизаш с пълен бай-ин, по-добре изобщо не влизай. Трябва сам да си дадеш шанс за победа.”
Всички те грешаха. Истината е, че големите стакове нямат никакво вродено предимство над малките. Само защото покриваш всички на масата, не означава, че имаш някакво математическо предимство да я управляваш. Ако опиташ да го правиш срещу умели съперници, в крайна сметка може да те съберат и това да е краят на нощта.
Тук говоря за кеш игри, а не за турнири. В турнирите тази концепция за „управление на масата” има някаква логика. Въпреки това е трудна за прилагане, ако не те накарат да го вярваш. В кеш игрите тази теория издиша. Големите стакове нямат абсолютно никакво предимство над малките!
Да видим защо това е така. Да кажем, че ние с вас играем хедс-ъп на $2/$5. И двамата имаме $3,000 в джобовете. Вие влизате с $3,000 в чипове, а аз с $300 и оставям другите пари, където са си. Естествено играем със стандартни правила на масата и когато аз заложа своите $300, сме all-in и няма повече залагания. Това означава, че вие можете да заложите в една ръка $300 - точно, колкото и аз. Независимо, че вашият стак е 10 пъти по-голям от моя, когато играем ръка, всички излишни пари стоят неизползвани, точно както и моите в джоба.
От стратегическа гледна точка това, че Вие имате голям стак, а аз малък няма никакво значение. Ако се опитвате да ме „управлявате” като ме рейзвате често със слаби ръце, аз мога да ви накажа като рейзвам често със силни такива. Ако не искате да изгубите парите си с течение на времето, ще трябва да си наложите ограничение и да играете „по-нормално”.
„Разбира се, това е очевидно”, ще кажете вие. И двамата имаме $3,000. Вие влизате с $300. Няма значение дали аз ще вляза с $300 и ще оставя другите в джоба си или ще вляза с $3,000. И в двата случая, играем за $300. Но какво се случва с течение на времето? Шансът вие да ме занулите е много по-голям отколкото аз вас.
Това наистина е така. Ако и двамата играем еднакво добре (което не е много вероятно, ако профуквате парите си, за да ме „управлявате”). Десет пъти по-вероятно е аз да загубя своите $300, отколкото Вие вашите $3,000. За щастие аз имам 10 пъти по $300, с които да вляза, докато Вие имате само 1 бай-ин от $3,000. Ако ребайвам за $300 и всеки път се занулявам и ако играем, докато един от нас не събере всички пари на масата, и двамата имаме еднакъв шанс. Фактът, че аз съм бил малкият стак изобщо не влияе на шансовете ми.
Всъщност, ако правилата го позволяваха, щях всеки път да влизам с един голям блайнд $5 и шансовете ми щяха да бъдат абсолютно същите. Единственото, което ще можете да направите с вашия „величествен” стак, е да платите моя голям блайнд и да гледате безпомощно картите, които излизат на борда.
И така, каква е ситуацията? Защо всички говорят за големите стакове и как те управляват малките? В кеш игрите, това е преди всичко психологическо предимство. Обикновено, някой става с голям стак, когато вземе няколко големи ръце подред. Нормално е да се смутиш като гледаш някой от опонентите си да прибира няколко огромни пота и да стои пред теб с малка планина от чипове. Започваш да мислиш, че твоите чипове скоро ще бъдат добавени към тази планина.
Не мислете така. Това не е истина. Може би опонентът ви е добър играч, но по принцип най-вероятно той просто е имал няколко добри ръце подред. Няма от какво да се страхувате, а големия стак на опонента ви не е никаква заплаха. Недейте да се хващате на тази легенда. Няма начин да ви навреди това, че опонентите ви имат $2,000 или дори $20,000, а вие - $200. Играете с $200, а опонентите ви играят точно за тях, не за повече.
Ако вие сте този с големия стак, нямате математическо предимство, но можете да имате психологическо такова. Забелязал съм, че когато натрупам голям стак в кеш игра, някои от играчите започват да играят сплашено срещу мен. Дори и да са ме чек рейзнали с добра ръка или да са ме блъфирали преди това сега играят по-предпазливо. Можете да се възползвате от плахата игра и да ги управлявате. Но винаги помнете - не ги управлявате, защото имате голям стак, а защото опонентите ви се страхуват от вас.
Та това е най-големият мит в ноу-лимит холдема. Влизайте с колкото си искате. Акулите с големите стакове не могат да вземат нищо повече от вас. Всъщност, вие можете да вземете повече от тях, защото не е вярно, че големите стакове имат предварително предимство над малките. Обратното понякога е вярно! Фактически можете да си дадете предимство само като влизате с минимума
