Загало: Водих селесао, няма какво повече да искам от живота

 Ако Пеле е Хъмфри Богарт, а Ринус Микелс -Мартин Скорсезе, то­гава Марио Загало е футбол­ният Клинт Ийстууд - исти­нски виртуоз както в изпъл­нението, така и в режисура­та. Крилото не беше ритал топка за Бразилия един ме­сец преди началото на све­товното първенство в Шве­ция през 1958-а. Но някак си накара Висенте Феола да се отрече от вековния брази­лски сценарий. Загало започ­на всеки един мач, а 4 години по-късно помогна на селесао да спечели втора поредна световна купа. След това ка­то селекционер донесе ново злато на страната си в Мек­сико през 1970-а. А през 1994-а като проницателен коор­динатор на Карлос Алберто Парейра спечели за рекорден четвърти път световната титла. Половин век след страхотния успех на монди-ала в Мексико, 88-годишният джентълмен разговаря с официалния сайт на ФИФА.

Г-н Загало, вие старти­рахте като №10 в страна, обгърната с невероятни де­сетки. Защо променихте след това позицията си? Може би, за да имате по-голям шанс да играете на световно първен­ство като крило?
- Нещо подобно. Винаги сьм мечтал да играя за селесао на някой мондиал. Бях на "Маракана" през 1950-а като войник, ра­ботещ по сигурността на мача Бразилия - Уругвай. Иначе започ­нах като десетка в Америка ФК (б.р. - отбор в Бразилия). Кога­то се преместих във Фламенго, започнах да обмислям един ден да играя на световно първен­ство и реших да стана крило. Тогава започна кариерата ми.

Един месец преди световно­то първенство в Швеция през 1958-а нямахте нито един мач за Бразилия. Но вие не само отидохте на турнира, а се превърнахте в титуляр по ля­вото крило. Как се случи то­ва?
- Ботафого играеше на "Маракана", а нашият фитнес треньор Пауло Амарал ми каза, че треньорският щаб на нацио­налния отбор ще ме наблюдава. Това ме развълнува и направих супермач. Беше отправна точка за повиквателната ми за Мон­диал 1958. Промяната на систе­мата от 4-2-4 към 4-3-3 бе в моя полза, Феола направи тази ро­када заради мен. Когато загу­бихме притежание, бях халф. Когато топката беше у нас, аз бях истинско ляво крило. Спече­лих битката с Пепе, защото той винаги е играл само във формация 4-2-4. А аз имах двой­на функция. Аз бях причината националният отбор да се от­каже от бразилския стил и да заиграе 4-3-3. И спечелихме световната купа.

За малко да пропуснете турнира заради една конту­зия...
- Случи се на "Маракана" при една тренировка. Беше футбол с две докосвания. Бях на едната врата, а Пеле на другата. Топ­ката ме удари по един от пръстите ми и буквално го разкъса. Отидох в болница. Дори помо­лих лекаря на Бразилия да не ме пуска на световното първен­ство, но той знаеше, че имам голям шанс да бъда титуляр. За­това ми направи 13 (б.р. - късметлийският номер на Загало) шева и останах с отбора. Про­пуснах три мача, но в последна­та контрола преди световно­то влязох като резерва и вка­рах на Интер. Не знаех дали ще играя, ала на полета към Сток­холм Рикардо Серан (б.р. - голям журналист на O Globo) дойде и седна до мен. Каза ми: "Ще стар­тираш, говорих с Феола".

Кои са най-милите ви споме­ни от Швеция 1958?
- Важен беше дебютът сре­щу Австрия. Победихме с 3:0, Нилтон Сантос вкара гол. Ме­диите твърдяха, че Феола му е заповядал да се върне в защита, но аз изкрещях: "Отиди Нил­тон, ще те покрия". Вече изпъл­нявах ролята си в 4-3-3. И, разби­ра се, финалът. Губехме с 0:1 от Швеция, но обърнахме. Вкарах четвъртия гол, а след това сложих топката на главата на Пе­ле за петия. Така имах роля в последните две попадения, кои­то спечелиха на Бразилия пър­вата световна купа.

Бяхте назначен за селекцио­нер на селесао само 75 дни пре­ди старта на Мондиал 1970 в Мексико. Какво ви мина през главата?
- Беше всичко, което исках. Случи се около четири часа сле­добед. Бях с Ботафого, а служи­телите на бразилската федера­ция се появиха на тренировка­та ни. Нашият физически треньор ми каза: "Отиди до тази кола. Ще бъдеш повикан да ръководиш селесао". Нацио­налният отбор вече беше на лагер. Заведоха ме у дома, грабнах малко дрехи и тръгнахме. Да водя Бразилия беше моя меч­та, няма какво да искам повече от живота.

Жерсон, Ривелиньо, Тостао, Жаирзиньо и Пеле бяха №10 в своите клубове. Как така ре­шихте да промените някои от функциите им, за да може те да играят в един и същ от­бор?
- Спечелих две световни купи като играч с 4-3-3. Когато поех селесао, в главата си знаех как­во ще правя. Преместих Пиаца да играе като централен за­щитник, вкарвайки Клодоалдо в отбора и успявайки да изведа всички онези десетки на тере­на. Казваха, че е невъзможно за толкова кратко време нещата да се получат добре, но спече­лихме световната титла.

Според мнозина Англия бе­ше подобрена версия на отбо­ра, спечелил световното пър­венство през 1966-а. Това ли беше най-трудният тест за Бразилия на Мондиал 1970?
- Беше наистина най-тежки­ят ни мач. Тостао обаче е на мнение, че най-трудният беше срещу Уругвай. Урусите поведо­ха с 1:0, а аз имах късмет. Защо­то тъкмо смятах да извадя Клодоалдо и той изравни. В он­зи ден на почивката полудях. Казах им, че не трябва да пра­вят нищо по-различно от това, което знаят. Но по някаква причина не се получаваше сре­щу Уругвай.

Кой беше най-добрият иг­рач на Бразилия на това све­товно първенство?
- Ооо, това е наистина трудно. Жаирзиньо беше изклю­чителен на този мондиал. Но няма как да пропуснем Пеле, Тостао, Ривелиньо, Клодоалдо. Жерсон беше най-добрият №10, най-добрият халф, когото съм виждал през живота си.

Кой отбор на Бразилия бе­ше по-добър - този, в който иг­рахте през 1958-а, или със­тавът от 1970-а, когато бях­те наставник?
- Не искам да ги сравнявам. И двата тима бяха невероятни. Смятам обаче, че през 1958-а отборът беше наистина добър, защото имахме сензаци­онна защита, страхотна халфова линия, а в атака Гаринча, Пеле и Вава. А, да, имахме и Ма­рио Загало на лявото крило (смее се).

Коя от четирите ви тит­ли на световни първенства оз­начава най-много за вас?
- Отговорът е много лесен -1958-а като играч и 1970-а като селекционер. Имам участие на седем мондиала и четири фина­ла. Последният беше през 1998-а, когато имаше проблем с Роналдо - най-добрият играч в све­та. Това беше страхотен от­бор, не трябваше да губим от Франция.