Мария Шарапова направи големия си пробив в световния тенис през 2004-а година, когато на едва 17-годишна възраст победи защитаващата титлата си Серина Уилямс на финала на Уимбълдън.
По всички личи, че американката не е забравила този ден и в последствие регистрира страхотна успеваемост срещу Маша, като я победи 19 пъти в следващите им 20 дуела. Според Шарапова именно въпросният финал на Уимбълдън е бил повратният момент в тяхното съперничество.
„Когато мачът приключи Серина дойде до мен и ме прегърна. Тя ми каза нещо от рода на: „Добре свършена работа“ и се усмихна. Знаех, че вътрешно изобщо не е усмихната в момента.
Когато влязох в съблекалнята след двубоя я чух да плаче. Опитах се да изляза максимално бързо, но тя знаеше, че съм там. Хората често се чудят защо имам толкова негативна статистика срещу нея – 2 победи и 19 загуби. За мен, отговорът беше в онази съблекалня.
Когато влязох в съблекалнята след двубоя я чух да плаче. Опитах се да изляза максимално бързо, но тя знаеше, че съм там. Хората често се чудят защо имам толкова негативна статистика срещу нея – 2 победи и 19 загуби. За мен, отговорът беше в онази съблекалня.
Мисля, че Серина ме мрази, защото в онзи ден я победих, против всички очаквания и залози. Но най-много ме мрази, защото я чух как плаче. Малко след турнира разбрах, че Серина е казала на един мой приятел, който след това сподели и на мен, че повече няма да загуби от „тази малка ку*ка“.
Серина и аз би трябвало да сме приятелки – споделяме една и съща страст, но не сме. Някой ден, когато всичко остане в миналото, може и да станем близки“, коментира Шарапова пред британското издание „Метро“.
Серина и аз би трябвало да сме приятелки – споделяме една и съща страст, но не сме. Някой ден, когато всичко остане в миналото, може и да станем близки“, коментира Шарапова пред британското издание „Метро“.