Новата шампионка в US Open при жените Коко Гоф нямаше как да не е много щастлива след триумфа си над Арина Сабаленка, като по този начин спечели първия си трофей от Големия шлем, и то пред родна публика.
След финала в Ню Йорк 19-годишната американка заяви: „За мен означава толкова много, че спечелих тук. Чувствам се малко шокирана в този момент. Когато загубих Ролан Гарос бе сърцераздирателно. Но положих много усилия и преминах през всякакви перипетии, за да стигна до тук. Затова и този момент е толкова сладък. Не съм се молила за резултат, а си казах, че ще бъда силна и каквото стане, стане. Благословена съм в този живот, просто нямам думи. Не знам как да опиша този момент“.
"Знам какво представлявам. Арина е невероятна състезателка. Поздравления за първото място в ранглистата, напълно заслужено е. През цялото време казвах на екипа ми, че ти си много мил човек зад кулисите. Отнякъде обаче намираш голям пламък, който носиш на корта. Искам да поздравя не само теб, но и целия ти екип за работата ви“, каза Гоф за своята съперничка в спора за трофея.
"Благодаря на моите родители. За пръв път виждам баща ми да плаче. Той си мисли, че това е нещо, което не трябва да прави. Благодаря ви, че ми вярвахте от самото начало. Когато за пръв път дойдох на турнира, баща ми седеше ето там и гледаше как Винъс и Серина се състезават. Беше невероятно. Огромно благодаря на моя отбор. Благодаря за всичко, което направихте за мен. Знам, че бяха дълги три седмици, но вашата вяра винаги беше там. За всички в ложата, благодаря и на вас, не знам откъде се появихте. Благодаря и на моите баба и дядо, които са вкъщи. Искам да поздравя и брат ми. Не знам какво ще ми каже, може би ще ми се обади по-късно. Той вече ми звъня, но аз му затворих“, благодари Гоф.
Накрая тя захапа хората, които не я харесват и не вярват в нея: „И накрая, искам да благодаря и на всички, които не вярваха в мен. Преди месец спечелих титла от категория 500, но те казаха, че няма шанс да постигна нещо повече. След това спечелих Мастърс 1000, но пак казваха, че това е най-голямото, което мога да постигна. Три седмици по-късно съм тук с този трофей до себе си. Дадох най-доброто от себе си, за да постигна това израстване. Благодаря на тези, които искаха да хвърлят вода върху огъня, но всъщност хвърлиха гориво върху него. И накрая, но не на последно място, благодаря на Ню Йорк. Вие ме пренесохте през този пожар на корта. Вашата подкрепа означава много за мен. Благодаря на всички, които организират турнира и специално на теб Стейси (б.р. - турнирният директор), за това, че винаги си вярвала в мен. На всички подавачи и фотографи, без които турнирът няма да съществува. Благодаря Били (б.р. - Били Джийн Кинг), че ми уреди този чек“.
