Рускинята Надя Петрова спечели Турнира на шампионките в София, след като победи на финала бившата номер 1 в света Каролин Вожнцяки (Дания) с 6:2, 6:1. Поставената под номер 2 в схемата тенисистка доминираше от началото до края на сблъсъка и не остави шанс на 22-годишната датчанка.
„Благодаря за подкрепата на всички. Поздравявам Каролин с достигането й до финала. Желая й всичко най-хубаво през следващия сезон, каза Петрова след награждаването. - Благодаря на спонсорите и всички, които реализираха този турнир. Въпреки че за първи път сте домакини, мога да кажа, че сте свършили страхотна работа. Благодаря на моя щаб за подкрепата, на треньора ми. Обичам ви. Това е чудесен начин да завърша годината, с титла. Сега искам да си почина, да си поема глътка въздух, за да съм готова за следващата година”, допълни 30-годишната рускиня.
Петрова коментира и днешния сблъсък с Вожняцки. „Днес започнах по-добре мача си, постарах се да не играя отново маратонски двубой. Трябваше да съкращавам максимално разиграванията. Лично аз се изненадах от себе си, защото вчера след 1/2-финала срещу Винчи наистина се чувствах зле физически. Знаех какво ме очаква срещу Каролин, тя е изключително постоянна тенисистка, движи се много по корта, защитава се прекрасно. Задачата ми бе да намеря противодействие на това”, обясни бившата номер 3 в света.
Запитана от медиите дали това е най-ценната титла в кариерата й, Петрова заяви: „Трофеят в Токио е най-сериозният в кариерата ми до момента, но турнирът в София е уникален сам по себе си, така че и тази титла е специална. Важното за мен е, че приключвам с победа сезона. Не мога да кажа, че това е най-силната ми година, но определено се движа в правилната посока. Треньорът ми Рикардо се опита да върне старата Надя Петрова, тази отпреди 5-6 години, и успява. Целта ми през следващата година е да играя на сингъл в заключителната надпревара на WTA в Истанбул”, сподели Петрова.
На въпрос кога е усещала по-голяма конкуренция – преди няколко години или сега, рускинята каза: „Когато бях номер 3 в света, конкуренцията беше по-сериозна според мен. Тогава играеха Ким Клайстерс и Жустин Енен, сестрите Винъс и Серина Уилямс, Елена Дементиева също. Сега има смяна на поколенията, виждаме Виктория Азаренка, както и някои други по-млади състезателки. Лично за мен обаче по онова време тенисистките в Топ 10 бяха по-силни”, завърши Петрова.