Роджър Федерер: Искам да оставя тениса по-добър

- Да. Мисля, че всеки финал, особено на „Уим­бълдън" е необикновен. Не можеш да свикнеш с това. Този път беше уни­кално, защото играх срещу Анди Мъри. Освен това завършихме мача под по­крив, което досега не се беше случвало на финал. Така че и този път беше различно. И хубаво. Знам колко важен беше този финал за Анди и за мен. Щастлив съм, че спечелих, беше много, много специ­ално. Дори не знам как да ви го кажа - питайте ме още, може и да успея.

Имате добри споме­ни оттук. Чувствате ли пръст на съдбата, когато сте на „Уим­бълдън"?

-До известна сте­пен да. По някак­ва причина тук се чувствам добре. Не знам защо. Този турнир е особен по много при­чини. Още когато за пръв път стъпих тук, знаех, че ще играя добре. През годи­ните имах го­леми успехи. Очевидно в последно време имах и някои раз­очарования, но Томаш Бердих и Жо-Вилфред Цонга иг­раха не­вероятно срещу мен. Тази година ре­ших във важните мачове да разчитам на собствени­те си сили, вместо да чакам противниците да сгрешат. Това е начинът, по който човек би искал да спечели „Уимбъддън". Важно е ти да си направиш ударите, а аз успях. И това е още една причина тази титла да е специална.

Може ли да класи­рате тази титла сред ос­таналите си от Големия шлем?

- Ами тази все още не мога да я оценя, защото още съм под въздействието й. Бях толкова концен­триран в този момент, че когато всичко се случи, щастието сякаш ме заля, сякаш тази титла е най-го­лямата ми изобщо. Пред­полагам, че нещо трябваше да замени напрежението в главата ми. Може би това е заради тежката ми загуба тук миналата година, както и на US Open. След всичките трудни моменти не се и опитвах да си представя как печеля титлата Днес имах прекалено много време и беше трупно да не мисля за ранглистата, за седмата и за 17-ата. Все пак успях да се абстрахи­рам от цифрите, но сега пък е трудно да осъзная какво точно съм напра­вил. Да, беше неверо­ятно при всичките тези обстоятелства и да, играх неверо­ятно.

През това време изнервяха ли ви всичките тези въпроси дали ще спечелите отново титла от Големия шлем?

- Не ме изнервяха, след като спечелих в Австра­лия. Тогава всичко беше чудесно. И утре ще е така. После идват следващите дни и започват да те питат кога ще се откажеш. Във всеки случай сега ми е много по-лесно в залата за пресконференции. Преди да спечеля тук и в Париж през 2009 г. не беше така. В последно време дори всичките тези приказки за упадък не ме притесняваха. Всичко е временно. Предполагам, че така е било и с Агаси навремето. Аз ще съм щастлив да поиграя още няколко години. Тази тит­ла е период, през който трябваше да премина. Не е възможно да печелиш 90% от мачовете си. Но знам колко близо бях в предиш­ни години, а някои хора не го виждаха и говореха, без да разбират. Знам, че вярата ме върна към тази победа тук.

Анди Мъри каза, че вие сте сред най-добри­те спортисти за всички времена и ви постави наред с Пеле. Вие гледа­те ли на себе си по този начин?

- Това са мненията на хората. Хубаво е за мен, както и за тениса, че из­живях тази мечта. За мен беше голяма чест да пред­ставям този спорт. Не че се чувствам задължен винаги да постъпвам правилно, но ми е приятно да ме сравняват с величията от други спортове. Ис­кам да оставя нещо на иг­рата, тенисът да бъде нещо повече, отколкото когато започнах. Имаше големи съперничества - Бекер-Едберг, Кьриър-Агаси, Агаси-Сампрас и много други. Това за мен е най-важното. А другите спортове са мно­го различни от нашия и трудно могат да бъдат сравнявани. Но аз съм се вдъх­новявал от много велики спортисти. Ос­вен на Пийт, Едберг и Бекер, съм се въз­хища­вал на Джордан , Тайгър Уудс, Валентино Роси... Те ме караха да продъл­жавам все напред. Не трябваше да се задоволявам да съм №1 в ранглистата или да спечеля титла от Големия шлем. Исках повече и трябваше да си наложа да го постигна. Понякога е ху­баво да видиш как го прави някой друг, за да осъзнаеш, че е възможно.

Спечелихте титла и отново сте №1, но това не е работа за две сед­мици, а дълъг процес. Може ли да посочите точния момент, в който започна?

- Чудя се кога. Може би "Ролан Гарос" миналата година. Тогава играх фан­тастично. Бях много близо до Рафа на финала. Играх наистина добре, както и срещу Жо на „Уимбъл­дън". Просто нещата не се развиха добре за мен. Иг­рах отлично и на US Open, но пак нямах късмет, а и Джокович беше много силен - кажете каквото ви харесва. Трябваше просто да вярвам, че и на мен ще ми провърви отново Това обаче не беше дос­татъчно - трябваше и да работя. Исках да печеля титли, а не да играя тенис и да отпадам на 1/4-финали и полуфинали. Взех си почивка от турнирите и се върнах в Базел. Може би титлата вкъщи ми върна увереността. Бях много по-спокоен в Париж и Лондон.

Споменахте Тайгър Уудс. Той се опитва да си върне силата на Го­лемия шлем, както сега направихте вие. Написа в Тутитър, че „сега хората видяха защо Федерер е най-великият". Какво бихте му отговорили?

- Няма какво да давам кураж на Тайгър. Той ми даде преди няколко дни. Беше много нахъсан и на­истина ме зареди. Когато велик спортист като него те мотивира, наистина има ефект, повярвайте ми. Же­лая му всичко най-добро и той го знае, но в този Фейсбук и Туитър вече всичко стана прекалено публично.

Какво точно ви каза?

- Каквото и да е, няма значение.

Какво променихте в тренировъчния си режим с оглед все по-напредващата ви въз­раст?

- Хората понякога за­бравят, че имам дъщери близначки. Това оказва ог­ромно влияние върху жи­вота ми. Мисля, че това ми помага повече от всичко. Смятам, че сега играя най-добрия тенис в живота си или поне от много време насам. Голямо предизви­кателство е да съчетавам всичко. Признавам, че не винаги ми е било лесно, но човек се учи от грешките.

На 22 вероятно сте се смятал за по-добър тенисист, отколкото на 18. Сега смятате ли, че сте по-добър, отколкото преди пет години?

- Надявам се. Господи, толкова много съм трени­рал точно за това. Представяте ли си да тренирам като луд и пет години по-късно да бъда по-слаб? Имаше времена, кога­то увереността ми беше невероятна. Това може би ми липсва сега. Сега играта ми зависи пове­че от процентите. Много трудно е да правиш велики удари и никога да не про­пускаш. Вече съм наясно, че е много лесно да сгре­шиш. Основната разлика със сега е, че вече съм на много по-стабилно място в живота.

За Анди беше много емоционален момент. Усетихте ли го и вие?

- Да. Майтапите ли ме? Казах му, че вече трябва да му е по-лесно, отколкото, когато беше на корта. Труд­но му е. И аз съм бил в това положение. Той се справя много добре. Виждам го всеки ден. Виждам през какво преминава. Издържа на цялото това напрежение на „Уимбълдън". Той гледа към големите титли. Вътре в себе си знам, че той ще спечели повече титли от Го­лемия шлем, не само една. Желая му всичко най-добро и съм напълно искрен. Той работи невероятно много и е толкова професионалист, колкото изобщо е възмож­но да бъде човек. Просто това не беше неговият фи­нал. Но той направи още една стъпка към титла от Големия шлем. Надявам се и вярвам, че скоро ще спечели такава.